Ана Видоловска: Уча се да мисля позитивно, да вярвам в успеха и да вървя напред

Разходки из Лондон разговаря с Ана Видоловска - Симпсън. Тя е завършила Английска гимназия в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство – специалност Бизнес администрация. През 2001 г. идва в Лондон да продължи образованието си и получава докторска степен по счетоводство от London Business School през 2006 г. След завършването си започва да преподава и да се занимава с научна работа в London School of Economics, където работи и до сега. Интересите й са в областта на капиталовите пазари: управление на печалбите, доброволно оповестяване на информация от фирми, ролята на финансовите анализатори, нематериални дълготрайни активи, и други. Ана е омъжена с три деца на 1, 6 и 8 години.

От колко време живееш във Великобритания?

В Лондон пристигнах на 1 септември 2001 година, за да започна докторантура в London Business School.

Какво си спомняш от първите си седмици в Лондон?

Беше като сбъдната мечта. Всичко ме удивляваше - тълпите от хора в метрото, натоварените улици, хората от различни националности - с две думи, лондонската оживеност.

Пазиш ли вкъщи някой предмет, който ти напомня на преместването във Великобритания?

Да, все още си пазя едно медно джезве, което моя близка приятелка ми подари за спомен на тръгване от България.

Като се върнеш назад във времето, би ли искала всичко отново да се повтори?

Не мисля, че има нещо, за което съжалявам и искам да променя. Може би трябваше да се забавлявам повече, докато учех усилено, да попътувам повече из Великобритания, защото след като завърших, започнах да работя и се появиха децата, и време все не остава.

Какво би променила, ако сега ти предстоеше да се преместиш във Великобритания?

Бих дошла малко по-подготвена и по-осведомена за живота тук, за да намаля културния шок, но може би чрез изживяването на културния шок човек се приспособява към живота в Лондон.

Какво беше най-голямото ти предизвикателство в университета? Как го преодоля?

Голямата конкуренция от умни, можещи и силно уверени хора около мен - предизвикателство и предимство едновременно. Все още свиквам и се възползвам от тази уникална среда като се уча постоянно да мисля позитивно, да вярвам в успеха и прогреса и да вървя напред.

Как определи каква кариера искаш да имаш?

Когато писах дисертацията за бакалавърската степен в България много ми хареса процеса на провеждане на научни изследвания - тогава писах за чуждестранните инвестиции в България и ходих чак до Шумен, за да взема интервю от директора на една от бирените фабрики. И в София, и в Стара Загора, и в Пловдив. После формулирах малък принос към теорията на Дънинг и Портър. Това много ме увлече. Но най-много допринесе моята преподавателка доц. Танова. Спомням си, че с нетърпение чаках нашите срещи, когато обсъждахме теорията, моите наблюдения и изводи. Тя беше моето вдъхновение да се насоча към академична кариера.

Разкажи за твой английски колега, който ти помогна много професионално.

Лондон е космополитен град, който привлича хора от цял свят. Човекът, който ми помогна много професионално, е моят съпруг. Той е шотландец. Не сме директни колеги, но работата ни е свързана - той е финансов анализатор, завърши същия университет като мен.

С какво ми помогна?

Освен, че често ми дава съвети и мнения за моите публикации (две от моите публикации изследват финансовите анализатори като посредници на капиталовите пазари), най-ценното, с което ми помогна е, че ми разкри тънкости от света на бизнеса, за които не може да се прочете в учебник, например ролята на личността, емоциите, културата, възприятията, и т.н. в контекста на професионалните изяви и работа.

Какво най-много харесваш в работата си в Лондон?

Работата ми има две страни - преподаване и научна работа. И в преподавателската дейност и в научната работа най-много ми харесва свободата да избирам сама темите си и да се занимавам с това, от което се интересувам. Ако например преподавам курс "Корпоративно финансово счетоводство", аз имам свобода да съставя сама учебната програма в рамките на темата. Ако имам публикация на дадена тема, мога да я направя тема на лекция и да включа моя труд в материалите за четене от студентите. По този начин преподавам с ентусиазъм и увереност, че това е областта, в която имам най-големи познания. В научната работа темите за публикации избираме най-често след семинари или среща на кафе с колеги, понякога след прочитане на статия или новина. Заражда се идея по най-случаен начин и започвам да работя над нея, в екип с колеги, или самостоятелно.

От много години живееш във Великобритания, как днес би описала какво означава да си българка?

Възможността да видя и да изживея една нова перспектива, дори и с предизвикателствата, които включва.

Какво ти липсва от България в Лондон?

Слънцето и хубавото време, по-бавното темпо на живот, роднините и приятелите, и чувството, че принадлежа там.

Следиш ли "българските" прояви в университета? Как България и българите могат да станат по-забележими в университетите във Великобритания?

В London School of Economics, където работя, българите са доста забележими. Спомням си как преди време на 1 март бях много приятно изненадана, когато видях група студенти да продават мартеници пред университета. Българите имат Bulgarian society и организират различни прояви. Мисля, че това е начинът българите да придобият по-голяма видимост и в останалите университети.

Профилът на Ана Видоловска Симпсън в сайта на London School of Economics е тук.