Атина Димитрова: Страстта по писането ме вдъхнови за журналистиката
Разходки из Лондон представя български студенти в Лондон. Атина Димитрова, която учи журналистика в City, University of London разказва за впечатленията си от следването, пътуването в Мексико, двете книги, които е написала, и родния си град Силистра. В Лондон имам възможност да се запозная с някои от най-добрите журналисти в света. В университета канят гости от много разнородни медии. През първата година изучавах история на журналистиката. Това ми даде възможност да отсея най-значимите събития за медиите от 70-те години на XV век, когато англичанинът Уилям Кекстън печата първата книга на английски език.
Харесва ми, че по време на семинарите преподавателите търсят нашето мнение. Например, как една новина може да бъде представена възможно най-обективно. Обсъждаме какво не трябва да пренебрегваме в историите си, съгласно приетите правила, какви са етичните изисквания... В часовете по политика пък успяваме да получим международен поглед върху новините. Обсъждаме силни политически фигури, най-важните конфликти в света, потенциален развой на отношенията между държавите.
Извън теоретичната част, работата в радио и телевизионното студио на университета са друго богатство. Научаваме се как да правим двата вида продукции самостоятелно. Там усвояваме спецификите на медиите. Различен тип подход към езика се изисква при предаванията за радио и за телевизията, например.
City, University of London се изкачва в световните класации всяка година. Особено Факултетът по журналистика. Първокурсниците бяхме по-малко от 70. Това говори за сериозен подбор, което ни дава свобода да се чувстваме благодарни и горди, че можем да се обучаваме в City, University of London.
В университета ме разпитват за бита на българите, за степента на патриотизъм у нас, за природата... Използването на различна азбука, спрямо много народи, е екзотично за тях. Кирилицата им се струва доста трудна за изучаване.
Любовта към родината е сред основните усещания, за които трябва да полагаме грижи. Това е и сред причините да избера да карам стаж в българско радио и телевизия. Вярно е, че българите в чужбина прочуват името на страната посредством постиженията си... и разказвайки на много нации за една не толкова прочута държава. Но все пак, хубаво е и на родна земя да се работи. Най-силното ми влечение е към красотата и мелодичността на българския език. Искам да се занимавам често с него ...
Преди започването на учебната година ми предстои стаж в британска печатна медия, което пък ще ми предостави друг поглед върху журналистиката.
Страстта по писането ме вдъхнови за журналистиката. Издадох два романа. Единият е "Синдром на наивната плячка", другият е със заглавие "Нектар на безсмъртието". И двата са посветени на герои, които чрез пътуванията си и опознаването на нови култури и религии, преоткриват ценностната си система. Опитала съм се да представя как един човешки живот минава през стотици надежди, предателства, неосъществени понякога копнежи...
Влечението към пътувания е основното, бележещо живота ми. Тази година посетих Мексико. Това е страна на контрастите. Трудно може да се открие сграда в отегчителни, бледи тонове. Държат на пъстротата. Цветните им къщи напомнят темпераментната им култура. По лицата на мексиканците личат черти на много народи. Мексиканците имат прекрасни музеи, посветени на антропологията, модерните изкуства, световната история... Запознах се с позитивни, любвеобилни хора. Сред екзотиката беше и самото пътешествие до Мексико. От родния ми град Силистра до тяхната столица ми отне около 24 часа.
Споменавайки Силистра, мога да споделя, че това е един красив български град с величествени римски останки. Кестените в прекрасния Дунавски парк винаги създават приятна атмосфера за разходки. Радвам се, че в Природо-математическата гимназия "Св. Климент Охридски" имах възможността интензивно да изучавам биология и химия. Това са науки, които "разчитат" генетичния ни материал. Те обясняват красотата на човешката еволюция, с всичките й особености на ниво ДНК. Макар и доста различни от избора на живота ми - писането, те много ми помогнаха да оценя значението дори на един индивид в хода на историята.
