В Лондон с любимата ми българска писателка Керана Ангелова

За празника на буквите и българската култура ми се искаше да бъда в Лондон с любимата ми българска писателка Керана Ангелова. Отидох на среща с българи пред Tower Bridge, където уговорката беше всеки да донесе снимка на любим български творец. Планирахме да направим фотосесия пред най-известната забележителност на британската столица, застанали със снимките на творците и по този начин покажем своята признателност към тях.

Аз помолих Керана Ангелова да ми прати своя снимка. Казах й да не пита защо ми трябва, защото е тайна. Принтирах снимката и започнах да чакам да дойде привечер. Тогава отидох на срещата с българите пред Tower Bridge. Мостът гледаше към облаците в лондонското небе над него, а Темза мълчеше под него. Снимах се със снимката на Керана Ангелова. Осъществих мечтата си на 24 май да съм с нея.

Керана Ангелова ми е най-любимата българска писателка, защото ми показа как да сбъдвам мечтите си. Не тя лично, а книгите й. В нейните романи и стихосбирки открих ключът, тайната за това.

На човек му се получават нещата, случват му се: Не всичко се постига с труд, ум, измама, нахалство или насилие. Има неща, които са извън нашите възможности. Тези неща се случват, получават се. Героините на Керана Ангелова много добре разбират това, те са търпеливи, но и внимават да не пропуснат да бъдат на правилното място и време. Пожелах си да приема живота като героините на Керана Ангелова. Няма нужда от много усилия, нерви и насилие. Хубавите неща се случват от самосебе си. Важното е да можем да ги усетим и оценим.

Тази мъдрост научих от героините в романите на Керана Ангелова. За мен те са най-вълнуващите жени в българската литература: цветни жени с дълбоки очи, “морска пяна по кожата”, с рокли и шалове, усещат с коремите си света, не бързат, защото са уверени, че каквото трябва, то ще се случи, имат дарби, познават силата си, очакват да бъдат открити, даряват мъжете с любов. Имат красиви имена: Зана, Смарагда, Златна, Небесна, Фина, Виолина, Мариона.

Запознах се миналата есен с Керана Ангелова. Преди това бях прочел всичките й романи и стихосбирки. Живеех на различни места по света, но заради творбите на Керана Ангелова мечтаех да посетя Бургас, където не бях ходил от младежките си години. В Бургас живеят героините на писателката и самата тя. Срещата ми с Керана Ангелова беше точно в Бургас. Бяхме в Морската градина, минахме няколко пъти по главната улица Богориди с “преметените с мокро кафенета”, “покрай продавача на пуканки”, видях гларусите “с остри очи”, които “клечат върху керемидите” със стомаси “пълни с море с живи риби”. До любимата ми писателка оживяха образите на нейните героини в града. Усетих, че Бургас е наистина красив, защото по улица Богориди върви Керана Ангелова.

После направих пътуване до Странджа. Преди това никога не бях ходил в планината. “Научих” за нея от историите на героите на Керана Ангелова. Тя е гласът на тази планина.

Този глас звучи от стихотворението на Керана Ангелова, с което искам да завърша своя текст. Обичам емоциите в това стихотворение. В него е моята България.

тук

е дълбока провинция тихо място в този смисъл по- голямо от най-големия град всяка нощ можеш да чуеш децата заспали как дишат в отсрещната къща виждаш горе пулсациите на венера долавяш плисъка на алената река в собственото си тяло приспива те броеницата на капчука тук дъждът е божествено бистър казват му дъждовина и доматите в градината са топли и влюбени в слънцето както сърцата в деня на свети валентин тук хлябът в чугунените печки е истински и все се намира някой да те обича

от стихосбирката Леванте, Издателска къща Знаци, Бургас 2014

Следващата ми мечта е Керана Ангелова да дойде в Лондон на живо и да я запозная с българските си приятели в британската столица.

Керана Ангелова е автор на следните книги: "Лято", поезия, 1982; "Подземна река", поезия; 1988 .,"Зана. Папазини”, две повести, 1998; "По-беззащитни глухарчета", поезия, 2000; "Елада Пиньо и времето", роман, 2003; "Kaтокала, името на пеперудата", поезия, 2006; "Вътрешната стая", роман, 2006; "Времена", поезия ( в съавторство с Роза Боянова и Калина Teльянова), 2007; "Видения", поезия, 2008; "Улицата на пеперудите", роман, 2010; „Един след полунощ”, есеистична, 2013; „Слънчогледи за Мария”, роман, 2013; “Леванте”, поезия, 2014

Благодарим на Тео, който направи всички снимки пред Tower Bridge на 24 май. Харесайте неговата фейсбук страница Teo Totev Photography. Сайтът на Тео е http://t-e-o.net.

Разгледайте фоторазказа Българският 24 май в Лондон.