Георги Илиев: "Гледам света от високо - от самолети и небостъргачи."

Разходки из Лондон представя български предприемачи в Лондон. Георги Илиев работи върху стартап проекти и пътува често до Китай.

Жоро, ти си единственият българин в Лондон, когото познаваме и говори китайски. С кого в Лондон си говориш на този език и къде?

По-често говоря на китайски в Китай, отколкото в Лондон. Пътувам до Китай по работа всеки 2-3 месеца и китайският ми обикновено успява да изненада и китайците, и чужденците.

Какво те доведе в Лондон? Дойдох в Лондон в 2007 г. за едногодишна "кариерна почивка" - магистърска степен в Лондонската икономическа школа (LSE). След това продължих с MBA в САЩ, а после се върнах на работа в Лондон.

Дневната ми работа е консултиране на университети (MBA програми и бизнес училища). А вечерните и съботно-неделните ми занимания са свързани с предприемачество. Работил съм върху няколко стартап компании/проекта в последните пет години: от платформа за мемоари за възрастни (MemoryStoria) до единна пан-Европейска карта за градски транспорт.

А когато ми остане време пиша блог на тема паралелите между природата и бизнес света.

Защо реши да правиш блог за паралелите между природата и бизнес света? Започнах да пиша блог за паралелите между природата и бизнеса, защото от 20 години чета публикации като Nature, Science, New Scientist, и т.н. Метафорите между двата свята са без брой. Аз просто ги улавям и записвам. Кои три неща харесваш в работа си? 1. Срещите с интересни хора; 2. Срещите с диви животни (нямам предвид нищо метафорично - видял съм много животни покрай пътуванията ми по работа по света - от панди до коали); 3. Възможностите да гледам света от високо - от самолети и небостъргачи.

Как би се представил в едно изречение на непознат лондончанин?

Няма такова изречение. Обикновено първо моля непознатия да се представи и на базата на това избирам какво да кажа за себе си. На американец ще кажа, че съм живял в Америка; на азиатец ще кажа, че съм живял в Китай и Хонконг; на предприемач ще разкажа за някое от моите бизнес начинания.

За мен не е важно просто да се представя. Важното е да кажа нещо интересно, което да ме свърже с отсрещната страна.

Как си представяше Лондон преди да дойдеш тук? Как се промениха тези твои представи?

Бях идвал в Лондон и преди да заживея тук, тъй че преходът ми беше лесен. Едно от огромните предимства на Лондон е, че е пълен с интересни и образовани хора от цял свят. Живял съм и в други световни градове, напр. Хонконг, но никой друг град не може да се сравни с Лондон. Аз си го обяснявам с няколко причини: историческите връзки със света; часовата зона между Азия и Америка; и близостта до гъсто населена Европа, за която Лондон е симулатор на глобализация.

Нещото, което ме изненада в Лондон е прекрасното лято. И не се шегувам. Лятото е приказно - топло, но не горещо; а дните са доста по-дълги, отколкото в България. Е, за сметка на това дните през зимата са дори още по-къси, но пък има достатъчно какво да се прави на закрито, когато е студено.

Истинската изненада за мен бяха (и все още са) дивите лисици по улиците. Виждал съм лисици навсякъде: и в Сити-то, и в Кенсингтън, дори под прозореца ми в задния двор.

Каква е твоята бизнес мечта?

Да пренеса и приложа голямо научно откритие от академичния свят в бизнеса, например нов строителен материал или ново лекарство, което да бъде от полза за милиони хора.

Представи си, че неочаквано ти подаряваме 1 милион паунда. Какво би направил с парите?

Бих ги инвестирал в 10 иновативни стартап компании. При средни шансове за успех от 10% при новоучредените компании, все ще остане нещо от тях.

Какво те отведе в Китай? Кои представи на българите за Китай и китайците си установил, че са грешни?

Избрах да уча китайски преди 19 години. Исках да говоря труден език, който е ценЕн в бизнес света.

Отне ми 5 години да науча китайски: 4 години в България (Софийския университет) и една година в Китай (Анхуйския университет)

Когато казах на родителите ми, че ще уча китайски, майка ми се опита да ме разубеди с аргумента, че в Китай още орат с биволи. Отне ми над 50 снимки на фона на небостъргачи в Шанхай, за да я убедя, че Китай се е променил от 1980 г. насам.

Последно, кой е най-добрият китайски ресторант в Лондон, в който си бил?

Hutong, на 33-ия етаж на The Shard. Дори не толкова за храната, колкото за гледката.

Георги демонстрира чувство за хумор, пращайки ни свои снимки с принц Чарлз и камила.