Иван Илиев: Обичам английския футбол и stand-up комедии

"Англия за мен винаги е била на първо място футбол. След три години в Ливърпул открих едно друго, не по-малко чаровно лице на Англия - stand-up комедията. Самият Лондон си има своето значимо място както във футбола, така и в stand-up комедията.

На мач в Лондон ходих през май 2013 година, в последния мач на сезона. Арсенал приемаха Манчестър Юнайтед на Емирейтс. Манчестър вече бяха станали шампиони, благодарение на Робин ван Перси. Самият ван Перси, дългогодишна звезда на Арсенал, щеше да играе за първи път в Лондон срещу бившия си отбор. Публиката порядъчно го освирка, още когато излезе на стадиона, както и всеки път, когато докосваше топката. Стадионът както обикновено беше пълен, като всички 60 000 места бяха продадени. Да си намериш билет за лондонски мач е приключение. В моя случай аз имах щастието да познавам един поляк, който живее в Братислава и намери билети през фенклуба в Прага. Аз влязох с членска карта, преименуван на Иржи, а той пък беше Томас. Местата бяха най-отдалечените зад флагчето на корнера. Теоретично това би трябвало да са най-неудобните места. Стадионът обаче е съвсем нов, стръмно амфитеатрален, без лекоатлетическа писта и където и да си седнал, имаш чувството, че си на терена. Най-евтините билети съответно са 80 паунда. Атмосферата преди мача беше доста приятна. „Сийзънтикет”-ите се събират на групички на обичайните си места пред кръчмите и фургоните за бира, пеят, пият бира и веят червени шалчета. Десетки полицаи и стюарди в светло-отразителни якета щъкат в тълпата и създават илюзия за сигурност. Всичко е много миролюбиво и спокойно. Самият мач беше пародия, двата отбора си отбелязаха по един случаен гол и изчакаха мачът да свърши. Ван Перси съвсем неволно отбеляза гола за Манчестър, с което получи още една доза освирквания.

Футболът е социален феномен и традиционна тема  за поддържане на непринуден разговор. Със абсолютно всеки непознат можеш да говориш както за времето, така и за това кой е любимият ти отбор.Всеки път като спомена България и местните се напъват да се сетят за някое име – кога Левски, кога Сиескей, понякога Стойков или Бърбатов.

Футболът също е неизчерпаем материал за смешки в материалите на английските комици. Арсенал са вечни врагове с друг голям лондонски клуб Челси. Известният лондонски комик от ирански произход Омид Джалили, привърженик на Челси, дори набеждава Осама бин Ладен за фен на Арсенал, в неговото шоу от 2012 г.

Катализаторът на stand-up комедията е предаването на BBC Life at Apollo (На живо от Аполо). Снима се в лондонския театър „Хамърсмит Аполо”. Предава се премиерно по ББС1, а след това се повтаря до безкрайност по BBC2 и BBC3. Всяка серия е от половин час и винаги гостуват най-актуалните комици към момента. В епизод от тазгодишния сезон Джон Ричардсън, ланкаширец живеещ в Лондон, изигра скеч за испанско семейство дошло на туризъм в Лондон и попаднало в армагедона на английското петък-вечерно пиянство.

Най-известният лондонски комик е Michael Mcintyre. Преди две седмици негов скеч за живота на семейните двойки с деца вършееше из Фейсбук профилите на българите, живеещи в Англия. Тази година той има турне в Англия със седем представления Лондонската О2  и билети от £35. През 2007 г. пак в Life at the Apollo, както и в своето роудшоу, МакИнтайър изиграва скеч за метрото, описващ много цветисто и този чуден лондонски феномен.

Ще завърша списъка с моя най-любим лондонски комик. Тя е жена – Шапи Корсанди. Също като Омид, тя е иранка по произход, израснала в Лондон. Има много ясна дикция и първоначално я харесвах, само защото единствено на нея й разбирах какво казва. Ходих на нейно шоу през 2014 в Макълсфийлд. Представлението беше в англиканската църква на селото, която вече не е действаща. Публиката беше насядала на дървените пейки, а Шапи щъкаше пред всички напред назад като викар. Когато нареждаше вулгаризми, се въртеше гузно към олтара, с които допълнително  се подсилваше комичният ефект. На края на двучасовото представлението, както си му е редът, публиката извика я на бис. Тя излезна и чистосърдечно си призна, че е представила целия си материал и не й е останало нищо за биса. Опита малко разговор с публиката и в крайна сметка, бидейки в черква, всички дружно решиха да изпеят някоя религиозна песен от училище. Така шоуто завърши с песен."