Ивелина: Постепенно се свиква с чуждия език
"В Лондон съм от 4 години. Общувам с българи, но съвсем ограничен кръг, около десет човека. За моите контакти с хора е важно какъв е човекът, а не националността. Езикът обаче има значение. Например, в началото ми беше по-лесно да изразявам чувствата си на родния си език. Стресиращо е да се говори продължително време на чужд език. Мисля, че с времето мога да преодолея това усещане. Искам, когато говоря на английски, да се чувствам така както, когато говоря на български език. Мисля, че след година-две ще се почувствам по-свободна в комуникацията. Подобна неувереност съм изпитвала и друг път. Например спомням си, че се чувствах така на първия си ден на училище. С времето това чувство се преодолява."
Снимка: Татяна Митева