Калин Калпачев: Привлича ме лондонската атмосфера
Кой е Калин Калпачев? Калин е фотограф, който живее и работи в Лондон.
Какво е фотографията за теб? Начин на живот, начин да изразя това което виждам, начин да сътворя нещо. Също така и моя професия - с това си изкарвам прехраната.
Какво обичаш да снимаш? Ако е за удоволствие - хора, емоции, както и много любимо - boys' toys - мотоциклети и коли. Понякога снимам нощния живот в някой клуб - без светкавица. Също така ми харесва, когато пътувам по света да опитам да се слея с обикновените хора и покажа живота и емоциите там където съм.
Какво те доведе в Лондон? Дойдох в Лондон почти на шега - да посетя приятел. Хареса ми и реших да остана да живея тук.
С какво те привлича Лондон? Атмосферата. Начинът на живот те мотивира да се развиваш и да постигаш повече. Тук може да срещаш нови хора всеки ден. Да преоткриваш града, да намираш нови места.
Тъмнината около яхтата изглежда страховита заради студената светлина и безлюдната среда. Беше ли те страх на Canary Wharf, докато правеше снимката? Атмосферата е призрачна.
Ами не съм се замислял за това, честно казано. Когато направих снимката беше октомврийска нощ, перфектно време за разходка в Canary Wharf, няма хора, няма движение. Само сенки и светлини. Разходих се наоколо и видях тази яхта. Снимах я без да знам нищо за нея.
Беше доста студено това помня. Снимките през ноща са с дълга екзпозиция обикновено и си спомням че ми замръзваха пръстите от вятъра - там точно си духа и то сериозно.
После разбрах, че това е първата й спирка, след като е пусната на вода в Северна Германия. Една година след като публикувах снимката капитанът на яхтата Jean-Jacques Boude, Senior Fleet Manager, се свърза с мен и закупи снимката.
Как се свърза? Какво ти каза? Вероятно е намерил снимката с Google Images или във Flikr. Изпрати ми имейл, че я харесва и иска да купи копие в голям размер, подходящо за печат на канвас.
Харесва ми уникалната емоция на фотография на Chancery Lane. Това динамично небе дава усещане, че материалните неща на улицата - сградите, колата и хората са може би илюзорно материални. Представям си, че могат да се изчезнат всеки момент като сенки, да стоят на едно място, но и да полетят. Ето тази кола е на земята, а рекламите от другата страна на улицата приличат на полетели коли. Кое определя емоцията, която изпитва гледащия снимката? До каква степен това е фотографът?
Не съм се замислял от тази гледна точка - при мен е някакво вътрешно чувство - не мога да го обясня точно. Когато ми хареса даден момент или гледка - аз се опитвам да я запечатам на снимка. След това като се прибера идва ред на обработката - тогава обработвам снимката, както я чувствам - както аз бих видял това което е на снимката. А емоцията на всеки, който гледа снимките е различна - просто всеки я вижда от неговия собствен поглед и моментно настроение.
Фотографията на Chancery Lane направих по време на разходка из Централен Лондон. Минах през тази улица и ми се прииска да запечатам гледката. Отне ми известно време да изчакам да се появи черно такси и освен това да спре пред фотоапарата - исках да има малко повече лондонски дух.
Още фотографии на Калин Калпачев може да видите на сайта му http://photosample.co.uk
Може да се свържете с Калин чрез неговата Фейсбук страницата.
