Мария Аверина: Моите мечти в центъра на света

Разходки из Лондон представя режисьорката Мария Аверина, която в момента прави магистратура по документално кино в Royal Holloway, един от колежите на University of London. Мария е наша приятелка, чиито филми предстои да гледаме на 27 април в Българския културен институт в Лондон. Ние се възхищаваме на искреността и таланта на Мария, затова с удоволствие й даваме думата.

Винаги много съм обичала киното. Първо учих Полска филология и след като завърших, работих няколко години различни неща, най-вече свързани с езици, но с времето започна да ми се иска да правя нещо по-креативно и тогава реших да запиша магистратура по кино. От самото начало знаех, че искам да правя документално кино, което някакси интуитивно усетих, че ми пасва. Иначе, дотогава гледах предимно игрално кино.

Магистратурата по документално кино в Royal Holloway се оказа много добра. Най-много ми харесва това, че имам много добър преподавател – един от най-добрите съвременни британски документалисти - Марк Айсакс и също това, че курсът е много практически насочен. Харесва ми и това,че имам колеги от цял свят, общуването с които ми е много интересно.

Аз винаги съм била любопитна за други култури. В Лондон имам шанса да опознавам различни хора от всички краища на света, всеки, от които носи своята интересна лична история. Харесва ми цялата разноликост, пъстрота и динамика на града. Лондон разшири представите ми за много културни реалии, за които преди това имах само бегла представа. Фактът, че уча и общувам с хора от цял свят, много ме обогатява.

Когато дойдох за първи път в Лондон преди 17 години, имах чувството, че се намирам в центъра на света. Сега продължавам да имам това чувство и да харесвам забързания пулс на града, въпреки че понякога е доста изморителен заради разстоянията.

Ако трябва да направя документален филм за Лондон, той би бил филм за мечтата, която олицетворява този град – защо толкова много хора се стремят да дойдат тук и дали очакванията им се оправдават. Космополитността и пъстротата на хората и културите в Лондон, който толкова ми харесват, със сигурност биха присъствали във филма.

В правенето на филми най-много харесвам общуването с хората и откриването на света около мен. Харесва ми това емоционално пътешествие с неизвестен край, в което участвам заедно с екипа и героите на филма.

Бих искала да правя документални филми за хора, които търсят, които са любопитни и обичат живота, които съумяват да надскочат себе си по някакъв начин; за хора, които успяват да запазят чувствителността си и доброто в себе си, въпреки всичко. За мен е изключително интересно дали и как съвременният човек успява да намери и запази вътрешния си баланс в този толкова забързан и разграфен живот.

Важна тема за мен е как хората от различни поколения успяват да намерят мястото си в живота след всички размествания на политическите и социалните пластове в България и Източна Европа като цяло. Важна тема за мен е и какво е да живееш в емиграция. Вълнува ме, също така, как могат да се превъзмогват националните и всякакви други предразсъдъци и доколко е възможно да изградим свят на взаимно разбиране.

Режисьорът на документални филми трябва да е любопитен, смел, искрен, чувствителен към героите си и да ги обича. Иска се и много търпение.

Много съм благодарна на Марк Айсакс - моят основен преподавател в университета, който много обича Лондон и който е автор на много филми за Лондон, най-често за по-маргинализираните хора в града. Той ми даде различна перспектива към авторското документално кино, която дообогати досегашния ми опит. Възхищава ме смелостта му и в същото време деликатността, с която навлиза в толкова сериозни и противоречиви теми, както и умението му да запази симпатията и топлото си чувство към героите. Друг важен човек за мен в Лондон е семейната ни приятелка Роза Хейз, на която съм благодарна за огромната и безкористна подкрепа.

На 27 април в Българския културен институт в Лондон ще бъдат показани три мои филма: “Късен дом” е филм за две жени, прекарващи последните години от живота си в старчески дом в панелния комплекс “Зона B-5” в София, които въпреки трудностите и самотата, успяват да запазят доброто в себе си и да се радват на малките житейски радости. Старческият дом се намира зад мола на булевард Стамболийски, в който хората, живеещи в динамиката на новото време, не подозират за тези възрастни хора, последните дни на които преминават толкова близо до тях.

“Кой е този град?” е разказ-пъзел за София през очите на нейните жители. Върху градските пейзажи чуваме гласовете на най-различни хора, които говорят емоционално на различни теми, свързани с града и съвременния живот.

Ще има и премиера на един кратък филм за писателя Георги Господинов, който направих тук, в Лондон, като част от магистратурата ми. Това е филм, както за Георги Господинов, така и за вдъхновението и невидимите нишки между творчеството и живота.

Заповядайте!

Плакатът за представянето на документалните филми на Мария Аверина на 27 април в Българския културен институт в Лондон.