Моите братя имигранти
Първо изписаха името на Естер Омибудо. Опитах се да разбера откъде е Естер. Чернокожа е. Карибите?
После повикаха Режвана Шахзад. Афганистанка? Иранка?
Рукван Озтурк е със сигурност туркиня. Тя последва Режвана.
Джон Сираненда. Джон е африканец. Може да е нигериец или кениец. Или от Зимбабве. Може пък и той да е от Карибите.
Сумайар Умеди беше следващият. Този е пакистанец. Или индиец?
Ева Лепижинска. Полякиня.
Ламри Чируф. Алжирец или мароканец. Тунизиец?
Докато чакам да изпишат на таблото моето българско име, се забавлявам като чета и оглеждам хората в чакалнята на лекарските кабинети в Wood Street, Walthamstow.
В Walthamstow живеят имигранти. Откривам, че дори лекарите са имигранти – доктор Ивбиджаро, доктор Дхитал, доктор Тамил. Медицинските сестри и останалият персонал - също.
Аз също съм имигрант. Давам си за първи път сметка за това в чакалнята на лекарските кабинети в Wood Street.
Имам нова идентичност. Още една. Хващам я под рамо и отивам на работа.
Толкова се вълнувам, че забравям да маркирам картата си, когато се качвам във влака. За беда в моя вагон има контрола. Двама чернокожи контрольори ме глобяват като нередовен пътник, докато аз в това време им се любувам. Нали са мои братя имигранти!
2011 г.
