Награда от лондонски ученици за техния учител Адриан Апостолов

Представете си, че всяка седмица ви разказваме за българи в Лондон, чиито труд и умения са оценени и дават резултат. Би било вдъхновяващо, нали? Ние искаме да разказваме за подобни сънародници, защото се надяваме така да допринесем за успехите на всички съвестни и трудолюбиви българи, независимо къде живеят.

Днес разказваме за Адриан Апостолов, който от няколко години е помощник-учител в лондонски колеж за млади хора със специални образователни потребности. Наскоро, следи гласуване сред възпитаниците на колежа, Адриан получи наградата на Sir Jack Petchey Foundation за Outstanding Leader (забележителен лидер).

Работя в колеж за млади хора със специални потребности. Специални образователни потребности е израз, който описва нуждите на деца, младежи или възрастни с дефицити или увреждания, които правят обучението за тях по-трудно от това за връстниците им. Смята се, че едно от пет деца има специални образователни потребност през периода на училищното им обучение.

Младежите в колежа са на възраст между 16 и 22 години. Много от тях са учили в масови училища, но там им е било наистина трудно. При нас те имат часове по градинарство или търговия на дребно, а също така имат часове по математика, английски и други занимания. Помагаме им да развият комуникативни умения и възможности за самостоятелен живот.  

Повечето от младежите живеят със семействата си, но има такива, които живеят в защитени жилища или supportеd living. Това означава, че на тези младежи се предлагат услуги, предназначени да подпомогнат техния независим живот в общността.

Колежът се управлява от неправителствена организация, основана през 70-те години на 20-ти век и се намира върху земя, която принадлежи на NHS. Мястото е прекрасно. Намира се в сърцето на Highgate, който заедно с Hampstead, според мен са едни от най-красивите квартали на Лондон.  

Правителството финансира обучението на всеки ученик, който идва да учи при нас. Освен това, организацията има две допълнителни стопански дейности (Social Enterprise), които също подпомагат финансово и методически колежа. Единият бизнес е градинарство, където една част от учениците ни правят стажове или започват работа, след като завършат колежа, а другият бизнес е благотворителен магазин (charity shop). Там пък друга част от учениците ни ходят на work experience, което е пак в подкрепа на обучението им.

Обучението е безплатно за учениците и техните семейства, но иначе, сравнено с България, държавата тук плаща значително повече за образованието на младежите със специални образователни потребности.

В началото не знаех дали ще се справя с езика. На първата ми екипна среща можех да разбирам само, ако слушам един човек, а реално -  рядко се случва да говори само един, така че разбирах съвсем малко, наистина. Също се притеснявах дали ще ме приемат насериозно заради това, че отскоро съм в страната. Оказа се, че колегите ми бяха предимно добронамерени, а също - имах силната подкрепа на съпругата ми и приятелите ми, но също смятам, че и моята проактивност допринесе за това да изградя увереност. 

Работата ми винаги е свръхдинамична, случват се много събития, на които се налага да реагираме бързо и често ни се задават много въпроси, към които трябва да се подходи отговорно и разумно. 

Направих клас по пекарство, който стана много популярен сред учащите и колегите и може би това ми спечели известна популярност. Курсът по пекарство допадна на учениците, защото той им позволява да правят сложни неща по забавен начин. Печивата, които приготвяме, като например bagels, doughnuts или French macaroons,са предизвикателство дори и за опитните пекари. Дори и ако те не биха повторили рецептите вкъщи, опитът в курса, според мен дава на младежите самочувствието на хора, които се справят и са успешни.

Харесва ми, че общувам с млади хора, които ме зареждат с позитивизъм. Нашите младежи са неподправени и чистосърдечни, и за мен е истинска привилегия, че получих това признание именно от тях. 

Наскоро бях горд с един младеж с аутизъм, когото подкрепях в редакцията на едно младежко списание в Северен Лондон. Това момче е изключително духовито и забавно. Винаги успява да преодолява трудности, с които дори аз самия не знам дали бих могъл да се справя така добре. Една от задачите му там беше да изнесе презентация пред екипа на списанието и той го направи по изключително забавен начин, за което получи грамота, а аз се почувствах горд пред колегите си. Мисля, че една от силните ми страни е търпението и то много ми помага, когато тренирам младежите да вършат определена работа.

В края на 2018 г. получих наградата на Sir Jack Petchey Foundation, която се присъжда за Outstanding Leader.  Учащите демократично гласуват и избират за свой неформален лидер представител на екипа. Смятам, че сред колегите има много забавни, мили и добре подготвени за професията хора и не смятам, че аз съм направил нещо изключително, за да заслужа наградата. Иска ми се да вярвам обаче, че тази награда е признание за това, че подходът ми към младежите е правилният и тази мисъл ме прави щастлив. Церемонията по награждаването беше в The Shaw Theatre, който се намира на Кингс Крос.

Мечтата ми през 2019 г. е от асистент, какъвто съм в момента, да заема ролята на учител. Ролята на асистентите е да познават потребностите, целите и особеностите в поведението на учениците, с които работят. Понякога се подкрепя цяла група ученици, а в някои случаи се работи индивидуално. Нашата цел е да помагаме на учениците да се придвижват възможно най-ефективно към постигане на образователните им цели и да сме способни да отчитаме техния прогрес.

Учителите са отговорни за определена група от ученици. Те изготвят план насочен към целите за развитие на съответния ученик, заложени в социален доклад, изготвен за ученика от отговорната социална служба. Учителите имат редовни среши с родителите или настойниците като всеки семестър се провежда обзор на съответния ученик. Там се разглежда техния напредък и се договарят определени индивидуални цели, към които ще се работи.

В България бях ресурсен учител. Там работих предимно с отделни ученици със специални образователни потребности, които обаче учиха в масови училища. Това беше така нареченото интегрирано обучение и беше много по-различно, от работата ми в момента. Имах по-малко взаимодействие с колегите си и беше наистина трудно учебните часове да бъдат съобразени с нуждите на учениците. На практика това не се случваше ефективно, защото начините и темпът, с които тези ученици напредват, е много различен от този на връстниците им. 

В момента предизвикателство за мен е да се докажа като добър в ролята на лидер, защото се чувствам готов за поема по-големи отговорности.

Адриан със съпругата си Кристина.