Нели Олова: Важна е вярата в собствените възможности

Разходки из Лондон представя българи с впечатляващи проекти във Великобритания.

Нели живее от почти 6 години в Англия и наскоро завърши докторантура в Кеймбриджския университет. Сега продължава да се занимава с научна работа в областта на клетъчното програмиране. Изследва специфични маркери върху клетъчното ДНК, които отличават зрелите клетки от стволовите, както и промените на тези маркери в раковите клетки. В последната година работи усилено и върху своя идея за ранна диагностика на рак и участва в редица състезания за бизнес идеи на млади тех-предприемачи. Обича да пътешества, живяла е известно време в Нова Зеландия и Щатите. В свобoдното си време помага като доброволец за различни каузи, танцува народни танци и излиза сред природата.

Какво учи във Великобритания?

В Кеймбридж дойдох, за да правя докторантура по молекулярна биология. Продължи четири години и половина, и още една година, докато мине защитата, корекциите и се дипломирам, така стават общо 5 години и половина. Едно дълго начинание, което на моменти ми се струваше, че никога няма да приключи. Иска много отдаденост и убеждение, че това е твоят път, и затова казват, че не е за всеки.

Как избра какво и къде да учиш? 

В случая изборът на специалност стана още като завършвах гимназия, още тогава записах молекулярна биология в Софийския университет. Просто, от една страна природата, от друга - науката и иновациите винаги са ме привличали, макар че в гимназията се увличах повече по физиката. Тогава много се чудих дали да не запиша физика, но накрая взех "сексистко" решение и сметнах, че като жена ще ми е по-лесно с нещо друго, като биологията. Впоследствие разбрах, че може и да съм сгрешила с преценката си за физиката, но така или иначе, генетиката и биохимията винаги са ми били интересни. Кеймбридж избрах доста тривиално, най-вече, защото имах познати там и не исках да отида на място, на което не познавам никого. Исках и естествено, университетът да е световно утвърден. Доста самонадеяно, може би, но се получи!

Какви бяха първите ти впечатления от университета?

Ами беше различен от всичко друго, което познавах. Първо, децентрализираната структура на Кеймбридж е доста уникална и има малко такива университети в световен мащаб, с множество отделни колежи, към които принадлежат студентите (университетът в Кеймбридж е изграден от 32 колежа). Отне ми известно време да се ориентирам и разбера кое как функционира, също и да науча специфичния жаргон. Много от понятията, използвани там всеки ден, се отнасят за неща, които съществуват само там и са се наричали така десетки или стотици години. Традицията е много важна, което на мен ми хареса. Има много силна вътрешна култура, нещо като специфичен манталитет, която бих казала е дори възпитателна и цели да оформи определен мироглед и ценностна система в студентите. Студентите се ценят високо и уважението и отношенията са на съвсем друго ниво.

С какво се различаваха колегите ти от университета в Англия от колегите ти в България? 

Ами, най-вече с мотивацията и своята целеустременост. Всички в Кеймбридж са безкрайно мотивирани, усещат се по някакъв начин привилегировани да бъдат там, и искат да вземат максималното за времето прекарано там. Студентите са много амбициозни и имат високо поставени цели. Това е много вдъхновяващо от една страна, но може да бъде и много изтощаващо, тъй като животът там е на максимална скорост, времето никога не стига, а приятелствата и личният живот нерядко остават на заден план. Интересно е, че енергията и ентусиазмът не са свързани само с директните курсове, а е много силна извънкласната дейност - това са спортните занимания, участието в различни клубове по интереси, дори в организацията на баловете, купоните и забавленията, които изобщо не липсват. Просто всичко в Кеймбридж е "на макс" и това е следствие от неизчерпаемата енергия на студентите, които движат и организират всички тези неща. Този страничен опит за мен е също толкова важен и възпитаващ колкото и придобитите академични знания. В България студентите рядко имат възможност да натрупат извънкласен опит, но както казах това е свързано до голяма степен с личната самоинициатива.

Ако можеш да отнесеш 5 неща от Кеймбридж в България кои ще са те?

На първо място, това е мотивацията или казано по друг начин - манталитетът, че няма невъзможни неща и всичко е в нашите собствени ръце. Българите сме много скептични и предубедени и ако смятахме, че всичко е възможно и зависеше от нас, отдавна щяхме да сме си оправили положението. Нашата реалност се определя от нашите собствени възприети граници, а българите сме специалисти в това да намираме причини или оправдания защо нещо не може да стане, вместо начини как то да стане. Второ, малко повече уважение и толерантност към околните и техните знания и мнение, също не биха ни навредили. След 5.5 години в Кеймбридж така и не срещнах типа "специалист по всичко" и "аз ще ти кажа сега как се прави това", който е много разпространен в България, при все, че в Кеймбридж хората наистина изобилстват от знания и опит. Тоест, вярата в собствените способности е важна, но трябва да има и реалистична представа докъде се простират нашите собствени компетенции и да оставим всеки да върши това, за което го бива или е учил. В България едва ли не се смята, че всеки може да прави всичко, и често хора се заемат или им бива възложено да правят съвсем несвързани с тяхната компетенция неща. Накрая става пълна каша и масова некомпетентност по всички нива, в самата държавна организация включително. Ако някак в манталитета ни могат да се "вкарат" тези 2 неща, за мен ще е напълно достатъчно.

Какво най-често казваш за България на своите колеги в Кеймбридж?

Че има страхотна природа и че трябва да я посетят задължително. Аз рядко говоря за България, за сметка на това, обичам да ги запознавам с културата директно. Когато има поводи винаги приготвям български ястия и десерти или нося български традиционни подаръци. Това се възприема много добре и може да се каже, че съм "допринесла" с много нови фенове на нашата храна, на ракията и на българските народни танци. За няколко години организирахме непрофесионална група по народни танци в Кеймбридж и по няколко пъти в годината правехме събития, отворени за широк кръг от приятели с много хапване, напитки, музика и танци. Тези събития се ползваха с много голяма популярност сред приятелите ни чужденци и много от тях се научиха да играят хора.

Много бях горда, че успях да получа разрешение да се дипломирам с българска носия, което е голяма рядкост за Кеймбридж, поради твърде специфичните изисквания за облеклото. По тази причина едва ли някой в 800-годишната история на университета е обличал българска носия за церемонията по дипломиране. Наместниците на ректора бяха много впечатлени от дрехата, която отговаряше на повечето им изиксвания, и специално се поинтересуваха откъде е носията.

Как си представяш своя живот след 5 години?

Сложен въпрос. Рядко правя каквито и да е дългосрочни планове откакто завърших бакалавърска степен, тъй като до тогава нещата бяха малко или много ясно предначертани. Предпочитам да изчаквам и да наблюдавам какви възможности се отварят пред мен и да правя решения на място, които някой път изненадват и самата мен. Трудно ми е да кажа от сега, но се надявам животът ми след 5 години да бъде интересен и изпълнен с множество интелектуални предизвикателства.

Кога беше за последно в България и какво най-много ти хареса/не ти хареса?

Бях си това лято за по-дълга почивка, като награда за завършената дисертация. Хареса ми липсата на стрес и на това постоянно препускане, което е нормално за Кеймбридж. Харесаха ми и топлотата, и непринудеността в отношенията, които в Англия понякога недостигат или изцяло липсват. Естествено, времето и храната, те са ясни. Не ми харесаха онези неща, които споменах в един от по-горните въпроси, и които бих се радвала, ако в България се променят. Негативността, множество предубедености, тесногръдо мислене. Но пък ми харесва, че има все повече млади хора с идеи и амбиция да променят нещата.

Ако можеш да направиш нещо за българите в Кеймбридж, какво би било то?

Откакто съм в Кеймбридж винаги имам някаква кауза, свързана с българската общност и правя каквото е по силите и времето ми. Първо основахме с още двама приятели групата по народни танци, започнахме да правим събития около празници и без празници, покрай които да събираме местната общност от студенти, както и диаспората от семейства. Междувременно, аз се занимавах със студентското общество доста време, а в последните две години инициирах и организирахме заедно с други активни българи провеждането на избори за парламент и за референдум в Кеймбридж. Покрай тези избори успяхме, така да се каже, директно да се докоснем до общността, поопознахме се помежду си и успяхме да съберем много от хората в обща фейсбук група. Затова сега малко или много има връзка помежду ни и платформа за общуване, което подпомогна и създаването на неделно училище от други отдадени българи, български магазин, транспортни услуги и т.н.

А за българите в България?

Надявам се да мога да допринеса за в бъдеще с моите познания и опит за някаква по-голяма кауза в България. Разбира се, това не зависи само от мен, но се надявам нещата да се наредят така, че да мога да го направя, тъй като имам огромното желание. Бих искала да работя по посока на развитието на иновациите и на биотехнологичното предприемачество в България, както и за подобряване условията за научно-изследователска работа и подобряване на имиджа на учените и на академичните служители. В допълнение, винаги съм участвала в природозащитни каузи и бих продължила да го правя, тъй като българската природа и бъдещите поколения българи го заслужават. Бих се върнала да живея в България и вярвам, че тя може да стане нашето райско кътче, имаме предпоставките, само трябва малко повече осъзнатост и доста повече работа, вместо да чакаме наготово. Вярвам също и че е дошло и поколението от българи, които имат енергията и намерението да го направят.