Посланик Константин Димитров: Лондон е класа, креативен кипеж и тласък
С какво свързвахте Лондон преди да дойдете на работа тук?
Лондон е една от столиците на световната дипломация и затова е важно място за реализация на българската външна политика. Очакването ми беше, че ще се изправя пред предизвикателството да отстоявам български позиции, да прокарвам български интереси и да се конкурирам в необходимостта името на България да се свързва с постиженията на нашата млада, демократична държава.
Когато бях на 10 и 20 години, в тъмните години на комунизма, Великобритания и английския език бяха за мен прозорец към света. Асоциирах Лондон и Великобритания с най-големите постижения на интелектуалната мисъл и материалната цивилизация. Много малко мои познати бяха идвали в Лондон в периода на ученическите ми години. Всички те бяха източник на безценна информация за мен и в областта на културата, и на историята.
С кои три думи бихте описали Лондон?
Лондон е житейска и професионална класа, креативен кипеж и тласък.
Кои са любимите Ви места в Лондон?
Парламента, Ройъл Албърт Хол, Кадоган Хол, Хайд парк, Челси Кингс Роуд.
В коя епоха от британската история бихте живели?
За мен е изключително интересен 19-ти век, Викторианската епоха. Това е период на реализация на величието на британската нация и империя, от гледна точка на градеж на наднационална структура и съпътстващата дипломация. Вторият интересен за мен период са годините след въвличането на Великобритания във Втората световна война - 1940-1945 г., когато комбинацията между умение и дух позволява на британците, водени от Уинстън Чърчил, да победят в една изключително тежка ситуация. Привличат ме националният дух и качеството на държавничеството в този период.
Кои английски писатели харесвате?
Това е доста сложен въпрос за човек като мен. Разбира се, Шекспир с неговите трагедии, Чосър, Милтън, Дън, Джоузеф Конрад, Джон Фаулз, Иън Макюън, Джулиан Барнс.
Към кой британски политик изпитвате най-голямо уважение?
Разбира се, по обясними причини, не бих се спирал на действащи политици или дори на политици от съвсем близкото минало, предвид на техните проекции върху сегашния политически живот. Но, безспорно, двама души изпъкват в моето съзнание. Единият е Уинстън Чърчил, за когото споменах. Вторият е Уилям Гладстон, заради отстояването на българската кауза в тежките месеци на Априлското въстание и в периода преди нашето Освобождение.
Кои британски телевизионни предавания предпочитате?
Отново не бих искал да конкретизирам, но, разбира се, документалистиката и някои политически предавания като HARDtalk, например.
Процедурата по връчване на акредитивните писма на чуждите посланици във Великобритания е особена. Какво си спомняте от този ден?
Бях впечатлен от качеството на дискусията с Нейно Величество и изключителната й подготвеност за срещата й с мен. Тези неща показват класата на държавник с безпрецедентен опит в съвременната история на Европа. По традиция кралицата задава темите, по които протича аудиенцията. Тези теми бяха доста сериозни. Третираха българо-британските отношения, регионалната политика, въпроси, свързани с моето семейство, в частност за професионалната биография на моята съпруга. Кралицата зададе на съпругата ми няколко въпроса, свързани със международната миграция, попита за дъщеря ми.
Церемониалната част по връчване на акредитивните писма включва вземането на посланика и неговата съпруга/нейния съпруг с официална каляска от дома им и отвеждането им до Бъкингамския дворец за аудиенция при кралицата. В зависимост от времето, дали е слънчево или вали, каляската може да бъде открита или закрита. Едно от веселите (и смущаващите) за мен неща беше, че в хубавия ден, в който имах честта да връча акредитивните си писма, площадът пред Бъкингамския дворец беше препълнен с хора, и със сигурност много от тях си мислеха, че минават членове на кралското семейство и даже се чуваха възгласи: “Вие братовчед на кралицата ли сте?”
В българското посолство също имаше церемония. Кани се маршалът на Дипломатическия корпус, който е представителят на Кралицата в такива случаи, когато се отбелязва завършилият акт на връчването на акредитивните писма в съответната мисия. Това беше октомври 2012 г.
Каква е историята на сградата на българското посолство в Лондон?
Не съм запознат с историята на сградата, но тя е незаменима. Необходими са много средства, с които българската държава не разполага, за поддръжката на сградата във вида, който заслужава. Правим максималното, за да я поддържаме с ограничените средства. Надявам се при по-добри икономически времена в България да има пари за привеждането на сградата на посолството във вид, който отговаря на архитектурната й стойност, и на квартала, в който се намира.
юли 2015 г., Лондон Константин Димитров е бил депутат, заместник-министър на външните работи, ръководител на мисията на България в НАТО, посланик в Белгия и Люксембург, евродепутат. Интервюто с посланик Константин Димитров продължава: Бих искал да съдействам на всеки българин Връзка към страницата в интернет на Българското посолство в Лондон.
