Психологът Иванка Захариева: Обичам и колекционирам притчи
Как бихте описали стреса при преместване в чужда страна?
Това е тема, която вълнува много хора, защото всеки от нас преживява стрес. Самият стрес е силно концентриран страх. Ние можем да се страхуваме от всичко и от всички. От психологическа гледна точка стресът има положителна страна, това е нормална реакция на организма за защита. Така че, стрес в допустими граници е необходим, действа мобилизиращо, защитава и ни помага да преосмислим определени ситуации. В случаите, когато стресът е постоянен и преминава нормалния праг на комфорта и стане начин на живот, тогава говорим за патологичен стрес, за депресия, което води до здравословни, социални, личностни и финансови проблеми. За да обобщя, тези състояния на стрес личността може да ги преживява навсякъде, имам предвид, независимо дали е в България или в чужбина.
Тъй като въпросът, който разглеждаме е свързан с преместването от една държава в друга, ето какви са моите наблюдения:
Водещи са мотивите, които са в основата на решението за преместване и при всеки от нас те са различни. Това определя и начина на адаптация към новите условия. Определящи фактори са възрастта и ценностната система на личността, любознателността и желанието за промяна.
Също, какви са очакванията, които има човек в себе си за тази промяна, ако предварителните идеи и представи, които е формирал драстично се разминават с действителността, това е съществена причина за стрес, а в някои случаи и депресия.
Когато правим промяна в местоживеенето в България - от малък в голям град, ние не преживяваме такъв стрес, както ако отидем в друга държава и това е обяснимо, разликата в езика, на който говорим, традициите и всички особености, които все още не познаваме - са плашещи.
Ето някои съществени разлики, които са критични:
Свикнали сме да имаме постоянна работа и доходи, а тук се сблъскваме с несигурност в работата, заплащането и прехраната, непознаването на законите, това е предпоставка за криза. Голяма част от пристигащите не знаят езика, а това е абсолютно съществена бариера и стресов фактор. Живеем в квартири с много хора, които не познаваме, а понякога и от различни националности и това налага да се съобразяваме с различни характери. А дали успяваме или не? Може би, затова търсим да се настаним в повечето случай, където живеят българи. Такова съжителство също е проблемно, но „нашето си е наше“. Лондон е град, който поне в началото затруднява с пътуването на големи разстояния, научаването на маршрути, общо взето многообразна картина. За младите хора има много предизвикателства и изкушения, които ги вкарват в стресови и патови ситуации. Проблеми с клиенти и работодатели. Проблеми във взаимоотношенията и общуването.Едва ли бих могла да обхвана голямото разнообразие от стресови фактори.
Какви качества помагат на хората да се справят със стреса?
За справянето със стреса от значение са характерът на личността, умението да се справя в критични ситуации и ценностната система. Значим фактор е семейното възпитание и как е преминало детството, отношенията с родителите, това е базата, от която винаги се продължава напред. Неотменим фактор са житейските събития, през които минаваме и моделите за справяне, които научаваме. Най-важното според мен, е вярата в себе си и позитивното мислене. Всеки, който вярва, че каквото и да се случи, ще го преодолее, той го постига!
Коя история/притча разказвате най-често на своите приятели и клиенти в Лондон?
Аз обичам и колекционирам притчи, защото това са мъдрости от векове. Чрез посланията от притчите, клиентите много често сами стигат до изводи. За всеки отделен случай има притча, която много помага на човек да осмисли и осъзнае проблема, ситуацията и да направи необходимите изводи. Ето една много подходяща за случая:
Будистът и Депресията (съвременна притча)
Срещнали се веднъж Будистът и Депресията: Депресията - Ти си нищо. Будистът - Благодаря за комплимента. Д - Твоят живот е празен, в него няма нищо хубаво. Б - Ако е празен, то в него няма и нищо лошо, също така. И какво излиза – свободен съм! Д - Няма любов. Няма блага. Няма радости. Б - Еднозначно. В рамките на тази действителност съществуват само натрапливи илюзии, продиктувани от човешкото его. Ние самите сме техни творци. Д - Над този свят е надвиснало страданието. Б - Но страдание без радост не може да има. Д - Ти ще умреш без да си осъзнал Истината. Б - Е, това пък съвсем не е страшно! Занапред ще имам още толкова много животи... Д - Наоколо са само войни, лъжа, мерзост и съблазни. Земята е потънала в собствената си мръсотия. Човечеството е обречено. Б - Космосът е велик. И каквото и да се случва – то е в името на вселенската хармония. Душите ни са чиста енергия, която така или иначе, рано или късно, ще се избави от мирската тежест и ще се разтвори в безкрайността на битието. Депресията: Хм... Тук няма да стане... Тръгвам нататък...Как помагате на своите клиенти?
Случаите са разнообразни от семейно консултиране до личностни проблеми и депресии с опит за самоубийство. Помагам на клиентите си с любов, всички ги обичам и правя това, което трябва. Ето една мъдра притча за край.
ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ ВСИЧКО (автор: Силвия Жекова)
Живяла една старица, която всички знаели като много щедра. На никой нищо не отказвала. Случило се така, че реката придошла и наводнила близката къща. Стопанката решила да отседне при старицата. Знаела, че тя няма да я отпрати. Така и станало. А когато дошло време да си тръгва, старицата ѝ подарила няколко топли завивки. – Вземи ги – рекла, – ще са ти нужни. Стопанката на наводнената къща благодарила, но не се стърпяла и попитала: – Защо винаги се раздаваш за хората? Ти самата не си никак богата, така ще я докараш до просяшка тояга. А има хора, които не ценят доброто, което правиш за тях. – Не ме мисли мен – отвърнала старицата, – колкото повече давам, толкова повече си пълня душата. А дали хората го оценяват или не, не е моя работа. За мен е важно душата ми да е сита, а не стомахът. Това е моето лекарство срещу всичко.
