Розалия Асенова: Мисля, че е важно да поживеем поне за малко в чужбина

Разходки из Лондон представя Розалия Асенова, студент в University of Greenwich, която в момента е на студентски обмен по програма Еразъм на Европейския съюз в Университета в Хелзинки, Финландия. Тя ни разказва за избора на университет и за живота си като студент.

Как избра университета, в който учиш?

Гринуич като район винаги ми е бил на сърце - зеленината наоколо, атмосферата с малкия базар в централната си част, даже и хората ми харесват. Кампусът там е възхитителен. Всяка сутрин на път за колежа, минавах с автобуса през главната улица и винаги се усмихвах. Красиво е. По-късно разбрах, че университетът предлага моята специалност точно в този кампус (Events Management). Кандидатствах общо на 5 места, в 4 от тях ме приеха веднага, включително Гринуич, и дори и не се замислих, преди да приема тяхното предложение. Това беше през 2014 г. Даже ме наградиха и със стипендия за висок успех в колежа. Университетът предлага много възможности на студентите, които се обучават там.

Каква специалност учиш? 

Винаги съм проявявала интерес към събития, за съжаление в България тази специалност често бива бъркана с ПР.

Моята специалност спада към Бизнес факултета, където студентите могат да кандидатстват по програма Еразъм за студентски обмен, тоест, възможно е да прекарат втората си година в друг университет и/или да изберат да удължат следването си с една година стаж – и двете са по избор. Аз знам какво искам да извлека за себе си от опита си като студент и естествено, избрах и двете. В момента съм Еразъм - студент в Хелзинки, Финландия.

Как се различава следването ти в Хелзинки от това в Лондон?

В Лондон лекциите ни се провеждат в големи зали и продължителността им е около час, в Хелзинки часовете могат да продължават 2, 3, 5 часа с малки почивки, в малки стаи. В началото атмосферата много ми напомни на тази в България. Много от курсовете в Хелзинки са изцяло виртуални, тоест целият материал се намира в студентския портал, студентът сам може да си разпределя времето за учене, но дори и тогава има крайни срокове за предаване на курсовите работи. Преподавателите винаги се стараят да помагат на студентите си, дори и ако никога не са имали пряк контакт.

Какво ти предстои след като се върнеш от Хелзинки в Лондон?

Стаж в Лондон и след това стаж в Ямайка. Това е най-вълнуващата част от следването ми до този момент. Employability office в университета помага на студентите в процеса на кандидатстване, било за работа или временен стаж. Имат подготвителни интервюта, дават съвети за писане на биографии и мотивационни писма, също често промотират и позиции в компании, с които си партнират. Именно така успях да си осигуря стажовете.

Как избра Финландия? Не знаех много за културата в скандинавските страни, не познавах и никакви хора, които са родом оттам. Освен това, всяка възможност, която ми позволява да пътувам, е добре дошла. Престоят там ми помогна доста да се открехна към различните култури. Да, в Лондон също се сблъсквам с тези различия, но Лондон сам по себе си е микс от култури, докато, когато живееш в град, където ти си един от малкото чужденци е напълно различно. Тогава ти си различният.

Разкажи ни за българските студени в твоя университет и за българския клуб?

В Гринуич има доста българи. В същата година, в която се записах в Гринуич група български студенти от други специалности откриха нашия клуб и в началото нямаше много членове, въпреки броят на български студенти в университета като цяло. Сега мисля, че броят е нараснал, но не съм сигурна, тъй като в момента съм в Хелзинки. Смятам да се присъединя отново догодина когато се върна.

Ето и описанието на групата във Фейсбук: “Малката ни група съществува поради няколко причини като: Помагане един на друг, да не забравим кои сме и от къде сме, излизания по различни причини. Ако някой се нуждае от нещо или има някаква идея за каквото и да е, която може да включи членове на групата ни моля да сподели. Групата ни е за всички студенти които са учили, учащи и планират да учат.”

Защо се събирате?

За да не забравим българския :) Понякога се събираме просто, за да наваксаме с приказки и кафе, друг път събитията ни са свързани с празнуване на български празници или споделяне на нови идеи за клуба. (поне така беше в началото, в момента не знам как се развиват техните проекти)

Как се озова във Великобритания?

Майка ми беше доста настоятелна аз и сестра ми да се преместим при нея, за което сега съм й безкрайно благодарна.

Имаш ли намерение да се върнеш за по-дълго в България?

Винаги съм проявявала интерес към мениджмънта и организацията на събития, за съжаление, в България тази специалност често бива бъркана с ПР, а те са доста различни. Едва наскоро хората започнаха да приемат различията в двете професии, кой знае… може като завърша да си пробвам късмета у дома, ако видя, че има търсене. От друга страна - светът ми се струва прекалено интересен и пълен с възможности. Смятам, че за човек е важно да живее поне за малко в друга страна.