Светослав Моллов: Чувство за дълг към родината
Разходки из Лондон представя български студенти във Великобритания. Роденият в Стара Загора Светослав Моллов ни впечатли с ангажираността си с български каузи в Лондон. Този разговор пък разкрива интелигентността и духовитостта на Светослав, който в момента е студент в Кеймбридж.
Когато бях малък мечтата ми беше да стана инженер. Обичах да конструирам и обичах да развалям. На 3 или 4 години разглобих всичките колички, с които си играех и после ми беше адски трудно да ги сглобя обратно. Така научих, че по-трудната игра е да сглобиш и завършиш нещо, отколкото да го разглобиш и развалиш.
На около 8 години това прерасна в една жажда да търся инженерни предизвикателства и така започнах да чета за роботика. На тази ранна възраст литературата, свързана с роботика основно ме учеше на странни и интересни факти, като например как една препечена филийка с масло има толкова енергия, колкото е нужна на един човек, ако спи шест часа или същата енергия от тази филийка е еквивалентна на енергията, нужна на една 60-волтова крушка да свети час и половина.
Да уча в чужбина бе мечта на моя баща, който е завършил в Чешката република. Аз израснах с нея. От малък той ме запозна с чешката култура, история, красотата на стара Прага и Пражкия университет. По-късно по време на тинейджърските си години четяхме една английска поредица – “Страховитото в историята” и моята любима книга бе за рицарите. В една гимназиална екскурзия през редица европейски държави реших, че Англия има най-много замъци в Европа и това бе достатъчно за мен, за да реша, че аз ще уча там.
От 15-годишен се занимавам със следене на финансови пазари и знаех, че един ден ще продължа да уча това в университета. Избрах университета в Портсмут, защото в специалността се преподаваха четирите предмета, които бяха от значение за мен. Смятам, че решителността и знанието какво точно желая да уча там бяха от най-голямо значение, за да ме приемат. В същото време бях добър ученик в гимназията, ходех на различни извънкласни семинари, олимпиади и международни проекти или все неща, които се оказаха важни за кандидатстването ми в Англия.
В момента на завършването на гимназията вече знаех, че магистратурата ми ще бъде в Западна Европа. Избрах Кеймбридж по известна случайност. Имах интерес към определени теми от стратегически мениджмънт и професорът, който ми направи най-силно впечатление с работата си, се оказа там. Според мен точно това, че имах особен интерес и предварителни знания по темите, които предстоеше да изучавам, изигра важна роля за това да бъда приет.
В Кеймбридж следвам в колежа Гонвил и Кийс (Gonville and Caius). Това е вторият колеж с най-много нобелови лауреати, 14 на брой. Но вероятно най-известният възпитаник остава Проф. Стивън Хоукинг, който ни посещава от време на време на традиционните вечери в колежа.
България и хората, които живеят у дома, са в сърцето ми. Благодарение на моето семейство и учители израснах с гордостта и дълга към моята родина. Всичко българско ме трогва. Например, миналата година най-силни топли чувства предизвика концертът, организиран от Министерство на културата и посолството по случай 24 май. Там бяха Лондонски български хор, български джаз бенд, Теодосий Спасов и Мистерията на българските гласове. Благодарение на родната музика и на вдъхновената публика, се почувствах наследник на народ с богата култура.
