Соня Меркова: В Лондон открих себе си, научих се да бъда себе си

Разходки из Лондон разговаря със Соня Меркова. Тя е родена в Пловдив, завършила е магистратура по Международно наказателно право в ООН център за изследвания на междурегионална престъпност и правосъдие (UNICRI - United Nations Interregional Crime and Justice Research Institute) в Торино, Италия и има магистратура по човешки права и международна политика от City University в Лондон. Занимава се със защита на правата на човека, като специализира върху Афганистан и Пакистан, докато работи за Амнести Интернешънъл в Лондон. Тя признава, че много от постигнатото дължи на подкрепата на своя съпруг Ангел. Вярва, че всеки малък акт на доброта има значение и може да промени света към по-добро.

От колко време живееш във Великобритания?

Живея във Великобритания от 2002-ра година. Дойдох, както повечето българи по онова време, на студентска бригада и за малко, но Лондон ме впечатли и реших да остана.

Още си спомням чувството на духовна свобода, което изпитах, чувството, че се намирам в центъра на света и можех да се докосна и опозная хора от различни нации и етноси. Харесвам разнообразието и динамиката, която предлага Лондон и тези неща много ще ми липсват.

Първите няколко години бяха, разбира се, трудни, но след като намерих мястото си в Лондон. Лондон стана моят дом и спрях да броя годините.

Лондон винаги ще е винаги част от мен, от моята история и личностно израстване, така че не чувствам, че го напускам завинаги. Това ще е място, към което ще се връщам да се зареждам.

Кое беше най-голямото предизвикателство в работата ти в Амнести (Amnesty International)?

В Амнести работих върху сложни държави – Афганистан и Пакистан. Всеки ден в Амнести беше предизвикателство, защото всеки ден се сблъсквах със случаи на нечовешко отношение и насилие, на убиване на невинни цивилни граждани във военни конфликти. Едно от най-големите предизвикателства беше пътуването ми до тези държави и срещата с жертвите на нарушените им човешки права от страна на държавата, физически лица или военни групировки. Срещите ми със семействата на изчезнали хора, насилствено отвлечени от държавните тайни служби в Пакистан, бяха едни от най-тягостните моменти: родителите, съпруги и деца живеят във всекидневно мъчение, търсейки и чакайки изчезналите да се завърнат у дома, но много от тези хора никога не се завръщат, някои от тях ги откриват след години убити, със следи от насилие. Въпреки усилията на Амнести и други организации, не много може да се направи, тъй като държавните институции отказват да поемат отговорност и е много трудно да се отговори на очакванията за помощ на съкрушените семейства.

Получи награда наскоро. С какво се гордееш от себе си?

Наградата ми беше дадена от Амнести за моя принос за защита правата на жените в Афганистан. Бих искала да благодаря на моите страхотни колеги, които ме номинираха. През последните няколко години работех по няколко проекта за защита правата на жените - правозащитнички в Афганистан. Гордея се с работата си в тази насока, защото дадохме надежда и подкрепа на много жени правозащитнички – лекари, адвокати, учители и т.н. Помогнахме да бъдат евакуирани около 40 правозащитнички от град Кундуз, който беше завладян неочаквано от талибаните през септември-октомври миналата година. Ако не бяхме помогнали на тези жени, животът им щеше да е в сериозна опасност, защото талибаните започнаха претърсване от къща в къща, носейки снимки на жените за разпознаване. Това е един от случаите, в които почувствах истинска удовлетвореност и смисъл от работата си.

Предстои ти преместване в Афганистан, за да се включиш в местното представителство на ООН. Кои неща от Лондон ще ти липсват най-много?

Афганистан е много интересна държава, хората са мили и гостоприемни и ми напомнят на българите в селата. Но както знаете, Афганистан е трудна за живот държава, особено за жените. Ще ми липсва, естествено, свободата да се разхождам, да се срещам с приятели на South Bank покрай Темза, музеите, културните мероприятия, уличните музиканти в метрото и по площадите, културната пъстрота на Лондон...

За какво не ти стигна времето в Лондон, въпреки че много ти се искаше да го направиш тук?

Не ми стигна времето да разгледам всички музеи и да посетя всички мюзикъли.

Кои три неща за себе си и света научи в Лондон?

Научих, че светът е шарен, хора от различни култури могат да съжителстват заедно и това обогатява живота. В Лондон открих себе си, научих се да бъда себе си и да не ми пука от мнението на другите. Лондон ми разшири светогледа и съм благодарна, че имах възможността да живея в този град.

Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.