Чудната история на Десислава Димитрова и нейните ученици от еднo лондонско училище
Това е третото лондонско училище, в което работя като учителка. За разлика от другите, то е католическо. Има разлика в начина на финансиране на училището и в извънредно строгите правила за училищен ред. Има специален учител, който следи дали училищната политика се спазва от всички учители. Тоест, дали всички учители са единни по отношение на наказанията и похвалите, дали изискват от децата едни и същи неща (в случая правилата на нашето училище). Учебният час започва с молитва. Училището има своя молитва. Всички училищни празници са свързани с християнските. За Коледа и Великден се организират тържествени меси. Училището има параклис.
Въпреки че училището е католическо, имаме ученици, които са мюсюлмани. Освен това, като повечето лондонски училища децата в нашето училище са от различни етноси и култури. Много деца са българчета. Повече от тях са от ромски или турски произход.
Преди година ми хрумна идеята да организираме тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Исках да разкажем за нашата азбука и за уникалния празник на просветата, който имаме. От началото на учебната година започнах разговори с главната учителка на Департамента по религия. От България бях донесла икона на Св. Св. Кирил и Методий, която подарих на училищния параклис и й разказах накратко за тях. Тя прие идеята и каза, че ще го направим пред целято училище.
Програмата, която подготвихме с българските ученици, включваше 10-минутна презентация, в която на английски разказваме за това кои са Кирил и Методий и защо са създали азбука. Разказваме за ролята на Първото българско царство и за просветните центрове, където се е извършила огромна образователна и преводаческа дейност. Споменаваме Св. Климент Охридски и за това, че той е дал името кирилица. Акцентираме върху силата на знанието и грамотността. Казваме какъв празник е 24 май в България. Накрая изпяваме два куплета от химна на Св. Св. Кирил и Методи и казваме училищната молитва на български език. (По време на тържествените училищни меси има подобен момент, деца четат текстове от Евангелието на различни езици. Ние го направихме в знак на уважение към училището и учителите, а и за да могат другите да чуят как звучи българският език.).
Участваха само децата, които пожелаха, бяха 12. Те проявиха особена всеотдайност, защото се събирахме рано сутрин, преди часовете. Също така проявиха и смелост да говорят пред голяма публика на език, който още изучават и не владеят добре.
В понеделник пък имаше тематична българска кухня в стола, с мусака и баници. Това беше предложено от ръководителката на Департамента по религия (защото има такава практика и за други култури). Но изпълнението беше осъществено с помощта на една българка, която работи в стола.
Децата от училището слушаха с любопитство. Лондонските деца, както аз за себе си съм ги нарекла, са наистина преситени от разнообразна информация и е много трудно да задържиш вниманието им. Не можеш да предположиш какво им харесва и какво ги вълнува. Но пък са искрени, когато казват "харесва ми". Някои от децата споделиха "харесва ми" с българските деца, също и на мен, докато се разминавахме по коридора дни след представянето.
Учителите харесаха искрено посланията на презентацията, особено тези за уважение към знанието, училището, ученето и учителите. Един колега каза, че това е най-хубавата тема за събрание тази година. Колегите похвалиха българските деца, спираха ги, казваха им "браво". Една класна ръководителка дори награди за участието три от децата, които са в нейния клас.
