Ясен: В Лондон има толкова много възможности

Помня, че беше края на 2010-та. Декември месец, рекордно ниски температури и точно тогава стъпих за първи път на Острова. Всъщност, кацнах с евтините Wizzair полети, но дотогава не разбирах много, много от авиолинии. Беше само за 4 дни, тъй като целта на екскурзията бе да отида на “Open-Day” в университета Брунел в далечната 6-та Лондонска зона. Въпреки смразяващото време, аз харесах много и града и университета и бях сигурен, че искам да уча там след евентуалното ми успешно завършване на 12-ти клас в столичната Национална природо-математическа гимназия. Така и стана. На 19-ти септември 2011 г. пристигнах в Лондон като студент по Авиоинженерство. За специалността няма да говоря много, тъй като не мога да кажа, че бе мойта страст, а по-скоро - едно адекватно продължение на по-интензивно изучаваните математика и физика в гимназията.

За университета и начина на преподаване почти нямам забележки. Моят академичен наставник е един адски добър лектор и определено ме вдъхнови не само да изкарам добри оценки на изпитите, а за живота, като цяло. Извън занятията имаше куп други интересни къде организирани, къде не, мероприятия, случващи се постоянно в кампуса, който е, между другото, по американски стил и е изцяло затворен с всичките академични сгради, общежития и всякакви други сгради, правейки го едно малко градче. В много от тях участваха или организираха, така наречените общества и затова си имахме и българско такова. Първата година го ръководеха две много симпатични момичета, които и вършеха много работа и затова се събирахме, организирахме, участвахме.

По време на втората ми учебна година, не беше съвсем така, но тези, които ни се събираше и организираше, започнахме самосиндикално да го правим, естествено, отново от името на българското общество. Нещо като иновация тогава бяха сбирките за прожекции на български филми – и стари и нови, документални и игрални, пълнометражни и сериали. Това се превърна в традиция и до края се правеше, че даже виждам, че все още го правят сегашните българи в университета.

През третата година го ръководехме аз и едно, също трудолюбиво, момиче и успяхме да направим немалко – най-много официални членове, от както го има обществото, по-чести и разнообразни събития и връзка с обществата в други лондонски университети. Идеята ни беше нещичко да завещаем за следващите поколения българи в Брунел. Беше ми адски приятно и се запознах с много готини, енергични хора – и нашенци и чужденци. Определено студентстването ми мина по-добре от очакваното и никога няма да съжалявам. Не само за специалността, но и това, че ме приеха в други университети с по-добър рейтинг, но в други градове, а аз си знаех, че Лондон е мястото.

Винаги ще го обичам този град, защото съм видял и преживял немалко, а знам, че това е само една мъничка частица от всичко, което на човек може да му се случи. Толкова много възможности и толкова много "за всекиго по нещо". Знам, че още време искам да прекарам там, даже пишейки този текст, аз съм в процес на интензивно подаване на документи за работа в Лондон.

Знам, че искам един ден да се прибера в България. Искам да се върна и, дай Боже, да съумея да си помагам с многото други хора, видели как някои неща могат да се подобрят, взимайки пример от други държави. "Ще се върна", както пее Емил Димитров, но искам още от Лондон, а и от други места по света.

Ясен е бакалавър по Авиоинженерство. В свободното си време се занимава с музика. Чуйте неговото парче под псевдонима ok say (yasko, но на обратно): Ok Say - Шишман feat. Мария Маринова