Георги Марков: Не отстъпвам моята България

Живелият в Лондон писател Георги Марков е една от духовните връзки на българите в Лондон с България. В дни на национални събития припомняме негови мисли, които звучат актуално. Днес имаме нужда от Георги Марков:

„Изпитвам желание, което ми заповядва да не отстъпвам моята България на онези, случайните хора, които случайно са се родили в нея, случайно живеят там и случайно ще си отидат, защото нито я познават, нито я обичат, нито ги е грижа за нея, защото са слепи и прости слуги на чужда воля и чужда страна…”

“Може би най-същественото в младоста е, че тя е времето на надеждите. То няма нищо общо с действителната възраст на човека, нито пък с възрастта на епохата. Вречето на надеждите, което може да трае един час или цял живот. И затова познаваме хора, които се раждат стари, и хора, които дори и на пределна възраст си остават млади. Първите никога не са познали надеждите, вторите никога не са ги губили. Без надежди животът се превръща в механично съществуване, в живеене на ден за ден, в сляпо покорство пред силите на природата и съдбата. Надеждите са благодатният дъжд, който създава в човешката почва тия фантастични сокове на илюзии, идеали, стремежи, копнежи, самоизмами, заблуди, истински открития, дръзко втурване към успех, храбро понасяне на поражение, убийствено отчаяние…”

“Щастието също е и в свободата. Свободата да се чувстваш човек, равен на всички човеци, свободата да имаш право на свой глас, свое лице, свой живот. Мнозина познават щастливото усещане, че са се родили и че живеят на този свят, и че това е неповторима привилегия на природата или на Бога. Свободата да живееш така, както намериш за добре, без, разбира се, да вредиш на другите. Свободата да се движиш накъдето искаш, без да отнемаш пътя на другите. Свободата да мислиш, както намериш за добре, независимо от това дали някой е съгласен или несъгласен с тебе. Казват, че всичко хубаво, което има в историята си, човечеството дължи на свободата.”