Известни бракове между българи и британци в миналото

Етнографката Мила Маева, автор на първото цялостно изследване за българите в Англия: “Българските емигранти в Англия – минало и съвременност”, разказва в “Разходки из Лондон” за историята на българската общност във Великобритания. Този текст е посветен на смесените бракове между българи и британци в миналото.

Смесени бракове и емиграция на българите до 1944 г. Мила Маева, ИЕФЕМ-БАН

Както и днес, така и през ХIХ и ХX в. смесените бракове с британски граждани са една от основните причини за напускане на България.

Много впечатляващ е животът на Надежда Станчова (1894-1957 г.), която през 1924 г. се омъжва за шотландския лорд Кай Мюър.

Надежда Станчова е най-голямата дъщерята на  наследника на богат свищовски род Димитър Станчов и на френската графиня Ана дьо Грено, придворна дама на княгина Клементита и на княгиня Мария-Луиза. Тя завършва парижката Сорбона, владее седем езика и е първата жена-дипломат в света.

Надежда Станчова започва дипломатическата си кариера като секретар и преводач на земеделския водач Александър Стамболийски и участва в стодневната му обиколка из Европа, по време на която той се опитва да смекчи условията на Нойския договор и санкциите, наложени на България след края на Първата световна война. Тя продължава израстването си като през 1922 г. е назначена за секретар на българското посолство в САЩ.

През 1924 г. Надежда Станчова се омъжва за шотландския лорд Кай Мюър, който е търговец на индийски чай и памук, и става лейди Мюър. Така тя намира своето място в елита на английското общество.

Надежда организира редици благотворителни акции в подкрепа на България. Тя става известна в обществото с дрехи, близки до българските народни носии, обшити с шевици, с които посещава официалните приеми.

Освен с балетните си занимания, тя се отдава на кариера в БиБиСи. Започва да работи там през 1930 г., където я препоръчва известният историк Арнолд Тоенби. Надежда Станчова участва в предаване за България “Nation trained to work”, което се излъчва на 14 май 1931 г., като част от поредицата "World and Ourselves Hours". Ръкопис на предаването е публикуван във в. „Listener” на 20 май 1931 г. с фотография на Габрово. Надежда Станчова пише статии за Енцинклопедия Британика за живота на Александър Стамболийски и за съвременната българска литература.

Архивите ни дават кратка информация за други бракове между българи и британци. Веселка Бретон (род. 1882 г.) се омъжва за Нортън Бретон, а синът им се ражда в България. Британското преброяване от 1911 г. заварва семейството в Лондон, където вече е родена и дъщеря им.

Данните за бракове между българи и британки са повече. Интересен е случаят на семейството на Георги Ангелов (род. 1866 г.). Женен за англичанка от 1888 г., той живее в Хакни, Лондон. Георги получава британско поданство през 1895 г. Данните от преброяванията са доста подробни и позволяват да се проследи живота му. Те показват, че Георги сменя много работи – от търговски чиновник, през счетоводител на свободна практика до политически агент през 1911 г. Той умира в Манчестър през 1927 г. Синът му Клоуд (род. 1890 г.) е сержант в кралските въздушни сили по време на Първата световна война, служил в Галиполи, Египет и Франция. Той загива по време на полет през 1918 г. и получава посмъртно кръст. Клоуд е погребан в двора на църквата „Св. Ленард“, Саутминстър, Есекс. На нагробния камък пише Клод Джордж Ангелов.

На 30 май от 17 ч. в зала 19 на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей ще се проведе представяне на книгата на доц. д-р Мила Маева  “Българските емигранти в Англия – минало и съвременност”. Книгата може да бъде поръчана онлайн. 



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.