Кой е Great Uncle Bulgaria?

Много британци, които си спомнят 70-те и 80-те години на миналия век, свързват българите с едно тяхно любимо анимационно филмче, в което един от главните герой се казва Great Uncle Bulgaria (Great Uncle е братът на бабата или дядото. Поради липса на еквивалент на български, вероятно бихме могли да преведем Great Uncle Bulgaria като Стария чичо България).

Помолихме нашата приятелка Елена Сейменлийска да разкаже на читателите на Разходки из Лондон спомените си от детското филмче със Стария чичо България. Благодарим за тази история:

"Пристигнах в Лондон през 1978. Когато дойде студът, страната потъна в боклук. Беше the Winter of Discontent, когато масово стачкуваха държавните служители. Не само боклукчии, но и медицински сестри, шофьори на камиони и пожарникари бяха сред профсъюзните членове, които настояваха за по-високи заплати. Обстановката в страната беше далеч от гостоприемна.

Аз бях на седем години, и тръгнах в кварталното училище в Dulwich, в Югоизточен Лондон. Преди да потеглим от София за Лондон, майка ми се опита да ме научи на някои английски фрази: Нow do you do! My name is Leni. What is your name? Аз обаче отказвах твърдо тази подготовка; смятах, че няма смисъл да си говоря с англичанчетата, ако така или иначе не мога да разбера какво ми отговарят.

Беше ми трудно в училището, защото бях не само единствената българка, ами и единствената чужденка. Освен това не дълго след като пристигнахме в Лондон, Георги Марков - българският журналист и дисидент - бе застрелян с отровен чадър на Waterloo Bridge.

Това което ми помогна беше едно от най-популярните детски предавания по телевизията, в което имаше герой на име Great Uncle Bulgaria (Стария чичо България).

The Wombles са сътворение на детската авторка Elisabeth Beresford. Един ден, през 1968 година, връщайки се от разходка из Wimbledom Common, нейната малка дъщеря по грешка го нарича Wombledon Common. На Beresford й хрумва идея за приказка за малки, дебели и пухкави животинчета, наречени Wombles, които живеят тайно в парка и се грижат за него.

Няколко години по-късно, BBC прави серия кратки анимационни филмчета за тези Wombles, с песничка, която ги прави любимци на всяко английско дете: 'Undergound, overground, wombling free, the Wombles of Wimbledon Common are we. Making good use of the things that we find, things that the everyday folks leave behind.'

Като сюжет, пет-минутните филмчета не са кой знае какво. В един епизод, драмата е, че се е счупил стол; в друг, че някой се е нацапал с мастило; в трети - се търси скришно място за книга. Едва ли тези филмчета биха грабнали моят седемгодишен син сега, но за по-малки деца пухкавите животинчета, грижовното им отношение един към друг и към света около тях, и невинният хумор, са достатъчно чаровни качества, за да не липсва много акшън.

Освен че Wombles са едни от първите масово познати 'зелени' активисти, с напредничаво мислене по темата за рециклиране и опазване на околната среда, те също са и много космополитни. Сред тях са мързеливецът Orinoco, наречен на реката в Южна Америка; инженерът Tobermory, наречен на столицата на далечен шотландски остров; и атлетът Tomsk, наречен на града в Русия. Така че Great Uncle Bulgaria не е нито единственият с чуждестранно име, нито с най-екзотичното. Но този възрастен Womble е най-старият (на около 300 години), най-мъдрият и най-обичаният от всички Wombles.

Така че, когато една съученичка реши да ме заведе за ръка до игрището и да ме запознае с всеки един ученик там, много от тях веднага искаха да знаят дали Great Uncle Bulgaria ми е роднина. Като представител на моята държава, макар и фиктивен, във всеки случай беше по-удачен от хората, които по това време размахваха отровни чадъри. А пък, ако някой калпазанин се осмеляваше да каже нещо хитро по този въпрос, Great Uncle Bulgaria пак се притичваше на моя помощ като пример за по-отговорно отношение към боклука.

Елена Сейменлийска е журналистка, която работи като редактор, в списание Aeon.co и пише рецензии на романи за вестниците The Daily Telegraph и Sunday Telegraph.