В Лондон без багаж
Дафина Добрева е лекар в София и разказа специално за Разходки из Лондон какъв изглежда Лондон в очите на човек, който го вижда за първи път.
Още от летището (Gatwick е малко летище) започвам да се чувствам комфортно, като у дома. Първите ми впечатления са, че времето в Лондон е много хубаво, приятно прохладно, в сравнение с лятната жега в други европейски градове.
Лондон е удобен. Следобедът започва от Victoria Station директно към Soho и Trafalgar Square. По пътя се оформя второто ми впечатление, че в Лондон, въпреки неизчерпаемите възможности на техниката, не може да снимаш забележителност без в обектива да влязат няколко групи с японски туристи, весели испански младежи, купон с бразилска музика, и задължително 5-6 момчета с дълги бради и гелосани перчеми, които пият бира на ъгъла. А, забравих и туристите, преминаващи в double-decker автобуси. Всичко е толкова шарено, но не те уморява.
Лондон е любопитен. Ако се опитате бързо да намерите известни високи кули в Лондон, може да е полезно да познавате в детайли поне тези на Westminster Palace. За разлика от Victoria Tower (западно разположена), която е висока и широка призма, Big Ben е издължена и завършва с пирамида и флаг. На нея е часовникът, от който паднаха Джаки Чан и Оуен Уилсон във филма Shanghai Knights (2003). Въпреки притесненията ни, оставащите следобедни часове няма да са достатъчни да го открием, размерите му и специфичното звънене ни помогнаха. Те обаче явно не са били достатъчни, за да помогнат на разсеяните в увлекателни спорове парламентаристи да не пропускат началото на важни заседания. Затова в пъб-овете до Парламента били инсталирани специални звънци, синхронизирани с този в самата заседателна зала.
Лондон е величествен. Малко сгради могат да се конкурират с пищната украса на Buckingham Palace, който успяхме да разгледаме в детайли, докато кралицата я нямаше (това се разбира по вида на флага, издигнат отвън). Но още по-впечатлителен е Парламентът - с историята си, бидейки гнездото на една от първите демокрации в света, и с цялото си сложно, но стройно устройство, за което научаваме от аудио-разходката. Въпреки, че очакването ни да влезем в парламента през подземна топла връзка откъм Portculins house не се сбъдна, пребиваването в готическата сграда се оказа много интересно и лично преживяване – да минеш през коридорите, където е минавала Margaret Thatcher, да поседнеш в централното лоби, да се заслушаш в дебатите на Камарата на лордовете.
Лондон е романтичен. Но няма част от Лондон, която да не впечатлява и да не увлича. Ето така сред ароматните пекарни, магазинчета за грамофонни плочи и улични сергии в Notting Hill може да пропуснете синята врата от филма с Джулия Робъртс, макар, че точно това сте търсили цял преди обед на Portobello Road. Така и не се установява най-подходящото място за снимка на Tower Bridge – особено ако тръгнете от London Bridge по южния бряг на Темза. Снимките стават все сполучливи с приближаване към моста, освен ако не се разсеете в Hay’s Gallery, London Riviera – бар в стил океански плаж, или the Scoop - открития театър, който се провежда всеки три дни в края на седмицата през август.
Лондон е оживен. В неделя следобед Hyde Park се оказва едно от най-оживените места в града и при все, че е доста голям, в простиращото се по цялата му дължина езеро бе очарователно как лодките, водните колела и отпиващите шампанско техни водачи успяваха да се разминат без произшествия. Подобна суматоха наблюдавахме в секцията Древен Египет в British Museum, който освен тази, има много други впечатляващи колекции, които са отворени безплатно за посетители.
Лондон е пълен с изненади. А в приятния и изпълнен с театри и ресторанти Covent Garden, разбираме, че Лондон е много малък град, в който срещаме на улицата същите две японки, които вчера услужливо ни снимаха до Тауър бридж. Явно те вече ни имаха доверие и този път ни питаха за посоката към Trafalgar Square.
