Кирил Василев: Лондон за мен е преди всичко поетически мит
Лондон за мен е преди всичко поетически мит. В представите ми той е неотделим от образа му в „Пустата земя“ на Т. С. Елиът. Когато за пръв път посетих града, веднага се впуснах да търся местата, споменати в поемата. Помня, че една сутрин вървях по Лондон бридж и почти крещях на глас прочутите стихове:
Unreal City,
Under the brown fog of a winter dawn,
A crowd flowed over London Bridge, so many,
I had not thought death had undone so many.
Единствените хора на моста, освен мен, бяха шестима азиатски бизнесмени в еднакви костюми и с еднакви чанти, които си правеха групово селфи.
Помня също, че исках да напиша благодарствено писмо до кмета на Лондон, защото във влакчетата на метрото видях стихотворения на местата за реклами. Понякога се качвах на метрото без нужда само за да видя какво стихотворение са сложили днес. Така прочетох стихотворения на Уистън Хю Одън, Шеймъс Хийни, Филип Ларкин и много други.
Представата ми за Лондон като митичен град на поезията се оформи окончателно, когато застанах пред каменните плочи с имената на великите поети на английския език в Уестминстърското абатство. Те бяха почетени като крале.
Кирил Василев, поет и културолог
Снимка: Владислав Христов
Прочетете също стихотворението „Саут банк“ от Кирил Василев
