Мартин Колев: Животните проговарят

„Животните проговарят“ се нарича цикълът, от който са долните две стихотворения в проза на младият автор Мартин Колев. Той разказва: „Името заимствах от един чудат пърформанс от 2012 г. Заедно със Злати Димитрова, Мина Стоянова и Ясен Василев рецитирахме поезия в сумрачна зала, пълна с мълчаливи животни, в Националния природонаучен музей. Поводът беше Международната нощ на прилепите и оттогава „Човекът-елен“ винаги звучи в главата ми на 4 гласа.“

Човекът-­елен

Познавам един човек, който е вътре елен. Козината му носи изненадващо величавия оттенък на засъхнала кал. Душата му приютява гъсти и свежи зелени гори, в които той обаче се връща само насън. Затова понякога муцуната му е влажна, от песента на сълзите му. Нощем се впуска в галоп с рогата напред. И най-дебелите корени не могат да го спрат.

Казват, че човешката душа не умее да се вмъква в животинско тяло. И при все това познавам този човек, и той е вътре елен.

Един саламандър

Един саламандър се свива в лицето ми, щом заспя. Не знам къде се крие през останалото време – между книгите, в дрехите... Още съм буден, щом усетя хладните му крайници да погалват бузата ми – не достатъчно буден, че да сторя нещо. Скрива се в сянката на страните ми – предпочита лявата – и помежду ни не остават никакви сънища.

Само една протяжна и летаргична треска.

Мартин Колев

(Стихотворенията са публикувани в бр. 6 на сп. НО ПОЕЗИЯ)

Мартин Колев (1989, Бургас) е публикувал в „Култура“, „Капитал“, „Литературен вестник“, „НО ПОЕЗИЯ“, „Родна реч“, „Сега“, „Море“, „Гранта“. Автор на сборника с разкази „Кучето на терасата“.

Илюстрация: Мартин Колев

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. 

Прочетете също какво Марин Колев казва за Лондон.