Сонет 116 на Уилям Шекспир

  Сонет 116   Да не издигам пречки и стени пред брака на сърцата. Обич не е това, което времето мени или със остарелия старее. Любов — това е в бури греещ знак, негаснещ и в мъглите, вечно зрима звезда е тя за бродещия в мрак, чиято стойност е неизмерима. На времето не е играчка тя. И нека то коси със сърп цветята от нашите чела, страни, уста — тя трае вечно, преко времената. Ако това тъй само ми се струва, ни моят стих, ни обич съществува.       Sonnet 116   Let me not to the marriage of true minds Admit impediments. Love is not love Which alters when it alteration finds, Or bends with the remover to remove: O no; it is an ever-fixed mark, That looks on tempests, and is never shaken; It is the star to every wandering bark, Whose worth's unknown, although his height be taken. Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks Within his bending sickle's compass come; Love alters not with his brief hours and weeks, But bears it out even to the edge of doom. If this be error and upon me proved, I never writ, nor no man ever loved.         Превод от английски: Владимир Свинтила, 1972 Снимка: tonynetone under Creative Commons License.