Тя иде като нощ красива

  Джордж Байрон Тя иде като нощ красива Тя иде като нощ красива със чисти звездни небеса. В лика й лъч и мрак разкриват най-нежните си чудеса; не като ден лъчи разлива — като предутринна роса. Ако отнемем от лъчите, ще се загуби чарът прост, който изгрява във очите изпод къдрици-абанос, където често пъти скрит е невинен порив, мил въпрос. И кротки, но красноречиви по устните и по челото се гонят блясъците живи на дух, отдаден на доброто, на чувства и на ум, щастливи в единството си с Естеството. Превод: Александър Шурбанов   Lord Byron (George Gordon) She Walks in Beauty She walks in beauty, like the night Of cloudless climes and starry skies; And all that's best of dark and bright Meet in her aspect and her eyes: Thus mellow'd to that tender light Which heaven to gaudy day denies. One shade the more, one ray the less, Had half impaired the nameless grace Which waves in every raven tress, Or softly lightens o'er her face; Where thoughts serenely sweet express How pure, how dear their dwelling-place. And on that cheek, and o'er that brow, So soft, so calm, yet eloquent, The smiles that win, the tints that glow, But tell of days in goodness spent, A mind at peace with all below, A heart whose love is innocent!   Снимка: Σταύρος under Creative Commons License

‪