Лондон в картини

През вековете в Лондон са живели много художници. Немалко от тях не са били лондончани, а пришълци – много, от които, от чужбина – намерили в британската столица вдъхновение, възможност за прехрана, дори политическо убежище.

Картините ни дават представа не само за това как е изглеждал Лондон през годините, но и за отношението на художниците към града и неговите жители.

Големият пожар през 1666 г. унищожава Лондон. Пожарът оставя следа в съзнанието на лондончани през вековете след това. Много творци, като анонимния художник на тази картина, показват драмата на пожара.

От началото на 18 век е картината с пазара Ковънт Гардън на испанския художник Балтазар Небот (Balthasar Nebot). Смесицата от богати и бедни, предприемчиви и безделници, веселяци и угрижени е впечатляваща. Такъв е Лондон и днес, нали?

Картината на Антонио Джоли (Antonio Joli), който е живял през 18 век, показва Лондон с катедралата Свети Павел, видян от римска естрада. По времето на възхода на Рим Лондон се е намирал в края на империята, затова Джоли го представя като далечен град. Но затова пък какъв град! Символично колоните на римската естрада са счупени, за да покажат, че Лондон е наследникът на Рим – Новият Рим.

През 19 век Лондон става световен търговски център с огромна индустриална мощ и неограничени възможности. Французинът Тисо (Tissot) показва тази атмосфера в картината си Темза (The Thames). Сред корабите виждаме лодка, в която моряк пътува с две млади дами. Те се забавляват, пиейки алкохол. На времето приличието е изисквало младите жени да не остават сами в компанията на моряци. Затова картината има и еротично послание. Някогашните зрители - мъже - са въздишали в блянове пред тази картина.

Художникът Theodor Gericault рисува просяк – библейския Лазар – пред витрината на пекарна, в която се вижда закръглената жена на хлебаря да продава хляб на добре облечен евреин. Каруцата с въглища на улицата и смогът показват духа на епохата, в която е творил художникът. Това е началото на 19 век – времето на Индустриалната революция, благодарение на която Великобритания става първа световна сила.

Моне идва в Лондон в края на 19 век. Той придружава сина си, който е дошъл да учи английски. От стаята си в хотел Савой – най-престижният хотел за времето си – известният френски художник рисува моста Ватерло, а от другата страна на реката - гледката към Парламента. Моне, подобно на другите импресионисти, се увлича от вечно променящата се светлината в Лондон, която прави гледките илюзорни.

Датският художник Лунд (Lund) е автор на картината, озаглавена Сърцето на империята (The Heart of the Empire), която показва Лондон в началото на 20 век.

Сред новите жители на Лондон са и немалко българи. Докато разказваме или показваме британската столица ние, подобно на художниците, изразяваме своето отношение към града. Янко Тихов е привлечен от контрастите на Лондон. Жителите на една сграда в Сохо са представени през деня и нощта. Сами или с компания те размишляват. Жената с червена рокля е актрисата Йоана Буковска. Български художник и българска актриса в центъра на Лондон - с други думи, в начатото на 21 век българите "завладяват" британската столицата.