Лондонската стена

Римският град Лондиниум, който се е намирал на мястото на днешното Лондонско сити, е бил защитен със стена. Части от тази древна стена, построена през 3 век от новата ера, могат да бъдат видени до метростанция Тауър Хил (Tower Hill).

Разказваме историята на Лондонската стена (London Wall), защото тя изиграва голяма роля за запазването на града от нашествия на викинги и нормани, както и за днешния статут на Лондонското сити, което е по-старо от Англия и Великобритания, и продължава да има автономия.

Основан около 47 година от новата ера, Лондиниум е столицата на римската провинция Британия до средата на 5 век, когато приключва съществуването на Западната римска империя. В края на 2-ри век се появява стена около Лондиниум.

Столицата на англосаксонска Англия е Уинчестър, но от 12 век Лондон става най-големият град в Англия. По това време на острова се появяват норманиte. Те го завладяват напълно, без Лондон, тъй като той е защитен от въпросната стена.

Норманите сключват договор с Лондон, който признава неговата автономия и специални права, включително данъчни. Общо казано, Кралят управлява извън Ситито, а лондончани - в него. Уестминстърското абатство, например, се появява на кралска земя, извън стените на Лондон.

Стената на Лондон е имала седем врати, през които се е влизало в средновековния град. На тези врати са наречени отделни части на Ситито днес, например, Бишопсгейт, Алдсгейт, Нюгейт.

През 1666 г. голяма част от Лондон изгаря, но стените са разрушени едва в края на 18 век. По това време земите извън тях се застрояват усилено и границите между тях и средновековния Лондон изчезват. Градът става още по-голям. В края на 19 век и началото на 20 век Лондон е най-големият град на света.

Днес останалите части от автентичната стена на Лондон са едни от най-старите следи от историята на града.