Известните обитатели на Cheyne Walk

През 19 век улица Cheyne Walk в Челси била предпочитана за живеене от художници и писатели, защото едните наблюдавали Темза и я рисували, а другите - я описвали с думи. Трима от известните обитатели на Челси в една история.

Мари Ан Евънс (Mary Ann Evans), известна под псевдонима Джордж Елиът (George Eliot), пише под мъжко име, за да е сигурна, че романите й ще бъдат приемани сериозно от издателите мъже по онова време. Водела е скандален личен живот за времето си. Първо е имала връзка с женен мъж, а след неговата смърт се жени за мъж с 20 години по-млад от нея, който пък опитва да се самоубие по време на медения им месец.

George Eliot е живяла за кратко на Cheyne Walk № 4, където е починала. Тя е журналист, преводач и един от водещите писатели на Викторианската епоха. Автор е на седем романа, включително преведените на български „Адам Бийд“ и „Мидълмарч", които разкриват порядките в провинциална Англия и са известни със своя реализъм и психологическа проницателност.

Джеймс Уислър (James McNeill Whistler) е живял на три различни адреса на Cheyne Walk. Той е роден в Масачузетс, САЩ, но заминал за Париж, за да стане художник, после се преместил в Лондон, където и починал. Уистлър често рисувал Темза. Една от най-известните му картини е Chelsea in Ice, нарисувана през 1864 г.

Близък приятел на Уислър бил Оскар Уайлд (Oscar Wilde). Той живеел със семейството си съвсем наблизо, на Tite Street № 34. През 1884 г. той се оженил за Констанс Лойд и имали двама сина — Сирил и Вивиън. Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. През 1891 г. Оскар Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана от семейството му. Умира от менингит на 30 ноември 1900 г., беден и забравен от всички.