Българските четвероевангелия в Лондон

Кой е Robert Curzon? Барон Robert Curzon (Робърт Кързън) (1810-1873) е английски дипломат и пътешественик. Потомствен аристократ, през 1831 г. той завършва в колежа Christ Church в Oxford (колежът, който е произвел най-много министър-председатели на Великобритания) и веднага след това наследява мястото на баща си в Парламента. Една година по-късно младият Curzon подава оставка и поема на път по света.

19-ти век е времето на Grand Tours (Големите пътувания) за британските аристократи. Едва ли не всички здрави аристократи от мъжки пол по това време откриват Европа като пътешественици. Привлечени от приключенския дух на епохата, немалко жени също преминават Ламанша, за да изпитат лично удоволствието от дългото пътуване в непознати земи.

Константинопол (днешен Истанбул) е най-далечната точка на Grand Tours of Europe за британските аристократи. Посещението в Атина, столицата на Древна Гърция, е другата притегателна точка в Near East (Близкия изток), както във Великобритания наричат Балканите по това време.

От какво са привлечени британските аристократи пътешественици като Robert Curson? Най-напред от историите на своите сънародници, като Байрон, които са посетили Балканите, и са описали в пътеписи своите срещи с местни хора и впечатления от останките от Древна Гърция, която британците от епохата на Просвещението и след това определят като "люлка" на западната цивилизация. Освен това Османската империя със своята различна култура и традиции пали въображението на аристократите и им дава теми за разговор.

През 1837 г. Robert Curzon посещава православните манастири в планината Атон. В една от манастирските библиотеки той открива Видинското евангелие и Четвероевангелието на Цар Иван Александър.  Curzon e впечатлен от илюстрациите на двете книги.

Какво представляват Видинското четвероевангелие и Четвероевангелието на цар Иван Александър?

Видинското евангелие e създадено при управлението на цар Иван Срацимир (1356-1396), владетел на Видинското царство. Баща на цар Иван Страцимир е цар Иван Александър (1331-1371), който разделя своята държава на Видинско царство за сина си Иван Срацимир и Търновско царство за другия си син Иван Шишман. Иван Срацимир е предпоследният владетел преди падането на България под османска власт. (Последен български владетел е синът на Иван Срацимир – Константин II Асен (1396 – 1422).

Видинското четвероевангелие е:

написано на пергамент съдържа евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан, затова се казва четвероевангелие и приписка от автора-преписвач, както и списък на датите на Великден за няколко години било съхранявано от монасите на манастира Свети Павел в Света гора през 1837 г. е подарено на английския пътешественик Robert Curzon (Кързън) заедно с Четвероевангелието на цар Иван Александър известно в Англия като The Curzon Gospel (кързъново евангелие) през 1917 г. семейството на Кързън го дарява на Британския музей от 1973 г. се съхранява в Британската библиотека.

Видинското четвероевангелие е важен документ за изучаването на развитието на българския език и за разбирането на средновековната славянска традиция на пресъздаване на текстовете на евангелията.

Четвероевангелието на цар Иван Александър – на английски The Gospels of Tsar Ivan Alexander – е създадено по желание на цар Иван Александър през 1355-56 г. от монаха Симон и е било предназначено за личната библиотека на царя. Това е български ръкопис-препис на евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов – затова се нарича четвероевангелие - съдържащ:

268 пергаментови листа 366 миниатюри в различни цветове и злато, които издават изключителното майсторство на своя създател изображения на царското семейство миниатюри с евангелски сцени изображения в началото на всяко Евангелие на евангелистите, които свидетелстват за делата на Исус Христос изображения на царя с евангелистите.

След смъртта на цар Иван Александър през 1371 г. Четвероевангелието преминава във владение на сина му цар Иван Шишман. След падането на Търново под османска власт през 1393 г., Евангелието е изнесено в Цариград. Там го откупува молдовският владетел-воевода Александру чел Бун (Александър Добрия).

През XVII век Четвероевангелието на цар Иван Александър е записано в регистрите на атонския манастир Св. Павел. Този манастир е обновен от тогавашния молдовски владетел, който вероятно е подарил на монасите съхранявания от предците му изключително ценен ръкопис.

Как Robert Curzon се сдобива с българските четвероевангелия?

В книгата си Visits to Monasteries in the Levant (Посещения на манастирите в Леванта (британските пътешествениците от 19 век наричат Източните части на Османската империя - Левант), публикувана през 1849 г., Robert Curzon описва как е получил Видинското четвероевангилие и Четвероевангелието на Иван Александър.

Curzon прекарал няколко дни в манастира Св. Павел и разгледал нейната библиотека. Макар да не знаел езика, на който книгите били написани, той бил пленен от илюстрациите им. На сбогуване с Curzon, игуменът на манастира, който бил българин, казал, че не ползват старите книги и поканил британския си гост да вземе някоя от тях за спомен. Curzon избрал Видинското четвероевангилие и Четвероевангелието на Иван Александър.

Първоначално двете книги били в частната библиотека на Robert Curzon, която съдържала много други книги от пътуванията му в Леванта. Семейството на британския пътешественик наследява неговите книги. През 1917 г. даряват Видинското четвероевангилие и Четвероевангелието на Иван Александър на Британския музей. През 1973 г. книгите са пренесени в Британската библиотека, където се намират днес.

На два пъти – през 1978 г. и 1996 г. – Четвероевангелието на цар Иван Александър е гостувало в България, където е било излагано в криптата на храм-паметник Св. Александър Невски и в Националния исторически музей.

Четвероевангелието на цар Иван Александър е част от съкровищата на British Library. Заради ценността й, публичният достъп до книгата е ограничен. Но всеки може да разгледа страниците и види миниатюрите по тях благодарение на дигитализираното копие – натиснете за него тук.