В Лондон филмът Януари е съновидение от България

В момента “Януари” може да бъде видян в няколко британски града, в кината от веригата Curzon. Кината Курзон са любими на образованите британци, защото там показват добрите филми от цял свят. 

Връщам се към филма, защото в студената януарска вечер в Лондон ми хареса да гледам българския филм “Януари” , вдъхновен от едноименната пиеса на Йордан Радичков. 

Новината за български филм в британските кина 

С нашия сайт bulgariansinlondon.com се свърза Bulldog Film Distribution, за да съобщи, че ще разпространи филма “Януари” в британски кина. Това е малка, напълно независима компания, разпространяваща филми в кината във Великобритания и Ирландия и на VOD платформи.  

Bulldog Film Distribution споделиха, че са избрали “Януари”, защото британската публика ще оцени сценария, режисурата, актьорската игра и операторската работа. 

Пътуването до Барбикан 

Секретарката в офиса ми каза, че ми завижда, след като обясних, че тази вечер съм на филмова премиера в Барбикан.  
Барбикан е културното сърце на Лондонското сити. Той събира в зали на няколко етажа кино, концерти, театри, мюзикъли, книжарници, изложби. 

За първи път пътувам след работа с новата метролиния Elizabeth Line, открита миналата година. Стигам невероятно бързо до квартал Смитфилд в Лондонското сити, оценявайки скоростта и комфорта на новата линия.  

После се озовавам в минала епоха. В тъмното, на стотина метра от новата метростанция на Elizabeth Line в Смитфилд, гледа камбанарията на църквата Свети Бартоломео от 12-ти век. Под нея е Cloth Fair, средновековна улица на производители и търговци на платове. На нея e най-старата запазена къща на Лондон, от 17 век.  

Заради модерното метро и стария квартал, докато вървя към Барбикан, си мисля за лондончани от далечното и недалечно минало и тези днес. Изпитвам удоволствие, че сред тях съм и аз. Вълнувам се също, като българин в Лондон, защото ми предстои да гледам български филм. В голямото културно разнообразие в британската столица, показването на български филм в Барбикан е събитие.

Преди филма 

Във фоайето на киното виждам няколко познати българи в Лондон. Заобиколени сме от британци. Затова се сещам за прожекцията на българския филм “Бащата” на Лондонския кинофестивал през 2019 г. Тогава бях с един британски приятел, сега - с друг. Вълнувам се, когато водя чужденци да гледат български филми. Сякаш ми предстои да им покажа България. 

Филмът 

Филмът “Януари” не е нито за миналото, нито за настоящето, нито за бъдещето. Той е филм за усещания (уют, страх, самота, безсилие, смърт).  

Прилича на сън, в който срещаме познати места, хора и животни, които ни дават уют, но и непознати, които са стряскащи и неприятни. Чуваме гласове, които ни привличат, но и звуци, които плашат.  

Във филма има много сняг; студено е навън. Зад врата, на която пише „Кухня“, има печка с дърва, около която е топло, и малки чаши с ракия.  

След филма  

След филма ми трябва време да се опомня. Представете си, че сте спали цяла зима. Сънували сте дълго. Загубили сте представа за времето и пространството. 

Не бързам да мисля за филма; не съм гледал друг български филм като този. Прилича на балкански уестърн, хорър и фантази.  
Мисля си за актьорите. Чудесно е, че съм бил близо до тях. Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев и Малин Кръстев са забележителни .  

Иска ми се да запомня всичко. После ще си мисля за филма-сън и ще го разгадавам. 

Живеещата в Лондон документалистка, Теодосия Добрянова води разговора с творците. Теодосия, заедно с участниците в лондонската група New East Cinema, допринася за опознаването на културата на страните от Централна и Източна Европа във Великобритания, чрез показване на киното от района.   

Зрителите благодарят за преживяването и се интересуват за влиянието на други творци, за животните във филма, за мястото, за идеята за сътрудничество между британския сценарист Алекс Барет и Андрей Паунов.  Хубаво е да видиш български творци, които знаят как да говорят с чужда аудитория. 

После в бара пием вино с българските творци (Самуел Финци пие бира). Андрей Паунов разказва за предишните си филми, както и за спомените си от постановката “Януари”, по пиесата на Радичков, която е гледал на 8 години в Народния театър в София. Майка му е запазила за спомен програмата от постановката. (Моята майка също пази програмите от театрите, на които ходи. Аз също.) Разговорите и виното ни сближават.  

Говоря и с представителите на Bulldog Film Distribution, на които дължим разпространението на филма “Януари” във Великобритания. Те са убедени, че британската публика ще оцени този филм. Хареса ми отговора им като ги попитах дали планират да разпространят други български филми във Великобритания. Казаха, че никога не се знае какви нови филми ще пристигнат в офиса им и че са винаги в очакване. 

Отново в метрото 

В метрото британската ми гостенка на филма Беки, каза, че е впечатлена от актьорите и атмосферата във филма. Започнахме да обсъждаме сцени и търсим значения. Виждам, че това й доставя удоволствие като на мен.  
Имам и други британски приятели, които обичат да обсъждат филми и да пътешестват. Ще ги поканя да гледат “Януари”.  

Няколко дни след филма 

Ако Йордан Радичков беше жив, щях с удоволствие да му покажа Лондон. Представям си, че е януари. Студено като тази януарска седмица. Като се стъмни навън, влизаме в лондонски пъб до Темза – например, The Grapes - и Йордан Радичков разказва истории.  

В Лондон “Януари” може да бъде видян в кината Curzon Camden и Curzon Bloomsbury от 27 януари. 
 

Автор: Бойко Боев

Снимки: Бойко Боев, Десислава Дякова и Elisa.rolle under Creative Commons Licence