Околосветско пътуване във Виктория парк

Тригодишният Теди се кикоти. За първи път чухме гласа му, защото до този момент той се интересуваше само от лодките покрай Риджънтс Канал и светлината в прозорците на новите сгради от другата страна на Майл Енд Парк, както и от патиците, които спяха под едно дърво на входа на Виктория парк. След обяд е хубаво да лежиш навън и баба ти те бута в детската количка.

Теди се залива от смях, докато гледа как Герасим се сбогува с родители си, качва се на автобус, който подскача по пътя, и пристига първо в Прага, после в Берлин, а накрая в Париж.

Герасим Дишлиев е мим. Преди няколко дни той имаше представление в лондонския квартал Поплар, а сега заедно с нашата група за разходки е във Виктория парк. 

Всички сме опънали одеяла под едно дърво, а Герасим е застанал пред нас и ни разказва истории. До него има голям куфар. Историите са за пътувания.

Общуването ни с Герасим не е по сценарий. Но въпреки това аз и всички около мен сме приковали погледи в него като в театър. Предполагам, че някои от нас за първи път общуват с мим. Но това няма значение, защото историите са интересни.

Герасим ни покорява със своята топлина и човечност. Разказва ни как е изоставил физиката, за да се занимава с пантомима. Усещаме разочарованието на майка му. После го виждаме как забавлява пътниците на цял трамвай в София. После усещаме надеждата му в Париж. Качил се е върху един мост зад Катедралата Нотър Дам. 

После сме с него в Еквадор, където след спектакъл една жена се приближава, за да се представи, че е от Хасково.  В Огнена земя, най-южната част на Аржентина, сме до табела за английски пирати. 

После светът е наш и задно с Герасим пътуваме с колело от Париж до Свиленград. (Герасим наистина е пътувал от Париж до родния си Свиленград с колело, като всяка вечер по пътя е имал представление.)  

Когато Герасим ни казва да станем, за да ни предаде няколко урока за пантомима, само двама мъже остават седнали на тревата. Заставаме в кръг и започваме да махаме с ръце и да изразяваме емоции. 

Татко с три деца от Бангладеш (или Шри Ланка) минават покрай нас, точно когато показваме радост. Спират се и разперват също ръце. Подобно на Теди, децата са въодушевени. Повтарят това което правим, въпреки че не разбират нашия език. 

Непознатите деца гледат очаровани от това, че баща им също ни следва. В този момент виждам, че на тревата ги няма нашите двама мъже. След като са ни гледали известно време, те са придобили смелост и са вече част от нашия кръг. 

Представлението свършва, когато идва време за влака на Герасим. Без съмнение, това беше една от тези игри, които могат да продължат дълго. 

Благодарности на Ади и Криси, които организираха представлението на Герасим в Поплар и разходката-пикник с него. 

Теди, аз и всички обичаме да се кикотим. Затова очакваме следващите срещи.