Лондонските дневници на Samuel Pepys

Представете си, че някой българин или българка от 17 век бяха описвали в дневник как е изглеждало ежедневието им и какви са били най-важните събития по това време в Османската империя и света.

На 1 януари 1660 г. започва своя дневник Samuel Pepys (произнася се Пийпс), английски морски администратор, а впоследствие и член на Парламента.

В дневника си, който води до 1669 г., Pepys разказва за своето ежедневие, както и за живота в Лондон, който в този период преживява страшна чума (the Great Plague of London) и унищожителен пожар (the Great Fire of London).

Оценявайки деветте тома на много известните във Великобритания дневници на Pepys, писателят Стефан Цвайг отбелязва, че за разлика от големите книги, които трябва да защитават позиции или скриват тайни, Pepys описва животът такъв какъв той е. "Малкият човек може да си позволи разкоша и лукса на истината", казва Цвайг.

Ако имахме български Pepys, щеше да е по-трудно на политиците и историците да ни убеждават как да мислим за българското минало.

Всъщност, ето и един друг интересен факт. Казват, че Pepys започва да си води дневник, защото Англия била в хаос. Първо Pepys станал свидетел на обезглавяването на крал Чарлз I, после на смъртта на Оливър Кромуел и последвалата политическа нестабилност.

Във флота, където работел Pepys царяла огромна корупция. Британските кораби били разбити от холандците.

Pepys бил от привържениците на монархията и се надявал тя да бъде възстановена. Това станало по-късно, на 23 април 1661 г., когато на престола се възкачил Чарлз II - синът на обезглавения по време на Гражданската война крал Чарлз I.

Като имаме предвид времената в България, може би, е добре сега по примера на Pepys да започнем да си водим дневник. Не защото ще се възстановява монархията. . .

За Samuel Pepys разказваме и в публикацията Първото кафене на Лондон.



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.