Консервативността на мигрантите
Представяме резюмета от глави на книгата Immigrant Nations на Paul Scheffer, тъй като тя дава възможност за преосмисляне на опита на всеки мигрант.
Глава 1 Куфар в хола
Консервативността на мигрантите
Най-голям шок в чужбина изживяват мигрантите, които в родината си са живели в малък град или село, тъй като в техния преход от една държава в друга липсват няколко етапа, които трябва да се наваксат след пристигането в новата страна. Мароканците имат израз за мигрантите: “С магарето до летището.”, която говори за това, че много мигранти не са познавали модерния свят в собствената си държава преди да се преместят в новата.
Мигрантите трябва да се борят не само с бедността, но и да се настроят културно към новия свят, който не познават. На новото място те са свободни, но нямат посока и контрол.
Не е лесно за човек да намери компромис между традиционното общество, основано върху колектива, и западното общество, в което акцентът е върху личността. На запад го няма обществото в родната страна, което ни е пречило, но и давало посока в живота. Трудността на мигрантите произтича от това, че те не познават кодовете на поведение на местните хора.
Друг голям проблем е загубата на социален статус. Този проблем е най-голям за мъжете. В традиционните общества се очаква от тях да бъдат глава на семейството и да имат отговори за всичко. В новата страна мъжете нямат отговори и това им се струва като загуба на статут в семейството. Освен това родителите много често разчитат на децата си, които знаят езика по-добре и са по-запознати с местната култура, защото ходят на училище. Загубата на социален статус е свързана с усещане за тъга, която често се превръща в гняв и чувство за несправедливост.
Невладеенето на местния език също поражда негативни емоции. Мигрантите, които не могат да се изразят или да разберат иронията или двойното значение на езика на местните хора, имат усещане за ограниченост.
В резултат на своята несигурност в новата среда, мигрантите често стават консервативни. Израз на това е неочакваният им интерес към историята, фолклора, религията и културата на родната им страна. Това влечение към старите структури е помощ за оцеляването им в новата градска среда и запълване на чувството за загуба на културни устои и социален статус. Желанието за възпроизвеждане на начина на живот от родното село или град и на традиции, които не са познавали или харесвали в родната страна, цели възстановяване на силата и влиянието, което са загубили в новата страна. Но тъй като това е невъзможно, в крайна сметка хората не се чувстват на мястото си никъде повече.
Добрата новина е: Колкото повече един човек е мигрант, толкова по-малко той е такъв. Този парадокс може да се обясни с това, че хората се променят неосъзнато във времето. А когато пък търсят начин да опознаят новата страна и култура, да усъвършенстват новия език, те по-бързо се адаптират.
Следва продължение. Ако ви е интересна темата, ще ви харесат и другите публикации в нашата група във фейсбук Разходки из Лондон.
Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.
