Крал Едуард VIII посещава България

Крал Едуард VIII e чичо на кралица Елизабет II, известен с това, че абдикира – отказва се доброволно от престола – за да се ожени за любимата си жена, нежелана от двореца и управляващите в страната. За нас българите е познат и като последния британски крал, който е посетил България.

Edward VIII е на британския престол 10 месеца, от края на януари до началото на декември 1936 г. Той е един от най-кратко управлявалите английски монарси. (Най-кратко управлява Лейди Джейн Грей (Jane Grey) – само девет дни през юни 1553 г.)

Едуард няма щастливо детство – той расте без родителите си, тъй като е отглеждан от двама мъже, частни възпитатели.

На 16 години започват да го подготвят за бъдещата му функция като монарх. Поради това е изваден от морското училище, където се чувства добре. Изпращат го да учи в Оксфорд, за където, според историци, не му достигат интелектуалните възможности. Не се справя с учението.

Когато започва войната иска да служи на фронта, но не му позволяват, тъй като има опасност да попадне в плен, което ще се отрази на позициите на Великобритания във войната.

Като престолонаследник и заради красивия си външен вид, той е обект на интерес от много жени. Но проявява интерес към омъжени жени. Една от тях е американката, Уолис Симпсън, която е два пъти омъжвана.

След като става монарх през 1936 г. връзката на Едуард с Уолис не се приема от двореца и управляващите. Едуард не се съобразява и обявява, че ще се ожени за нея, след като тя получи развод от втория си съпруг.

Подобен брак е неприемлив и за Англиканската църква, тъй като според тогавашните канони разведени не могат да сключват брак, ако бившите им съпрузи са живи. Едуард трябва да реши дали иска короната или връзката си с Уолис. Едуард избира любовта.

След абдикацията и развода на Уолис, двамата сключват брак. Младото семейство е изпратено на Бахамските острови, където Едуард е назначен за губернатор.

Няколко месеца преди да реши да остави престола той е на посещение на Балканите. С него е Уолис. Първо те са в Истанбул. Оттам пътуват с частния влак на Ататюрк към Югославия. В България ги приема цар Борис III, който е роднина на британския монарх. Той им показва катедралата "Александър Невски" и ги приема в двореца Враня. Двойката остава няколко дни и продължава към Югославия.

В книгата си "Корона от тръни" Стефан Груев пише, че посещението на крал Едуард и Уолис в България било "инкогнито". Те се срещат единствено с българското царско семейство. Така, например, пред свиленградчани, отишли на гарата да видят британския крал, вместо Едуард се появил чернокож кондуктор, "засмян до уши". Българският дипломат Стоян Петров-Чомаков по този повод пише:

„Да се каже само, че хората и властите на Свиленград бяха разочаровани, би било недостатъчно. От цяла седмица те бяха очаквали големия ден, когато щяха да видят мощния крал и император, а всичко, което им беше дадено да видят, беше един негър. Вярно, приятен негър, но все пак съвсем не един подходящ заместник за славата и величието, което те очакваха. Но за някои от децата, които никога не бяха виждали черен човек в живота си, сигурно това беше, въпреки всичко, едно вълнуващо преживяване и без съмнение, тяхната учителка по антропология не пропусна да използва необикновения случай, който й се отдаваше, за да покаже жив екземпляр от африканската раса.“