Така започна царуването на Елизабет II
Сутринта на 2 юни 1953 г. в Лондон вали силен дъжд. Въпреки това центърът на британската столица е блокиран от процесия. Казват, че 3 милиона души участват в нея. Улиците са украсени от няколко дни. Всичко е по план. Дори силният дъжд.
Тези, които не участват в процесията, са пред телевизорите. Данните показват бум на продажбите на телевизори през последните няколко месеца преди събитието на 2 юни. Който има пари, си е купил телевизор. Който няма, е отишъл при съседи с нови телевизори.
Телевизорите по онова време са със скромни размери. 14-инчови. Това обаче не смущава никой. Оказва се, че десетки хора могат да гледат едновременно в един и същ малък екран.
В 11 часа сутринта по черно-белите екрани на телевизорите започва директното предаване. Благодарение на телевизията британците за първи път имат възможност да проследят коронясването в Уестминстърското абатство на своя следващ монарх.
Министър-председателят Уинстън Чърчил има резерви по отношение на телевизионното излъчване. Камерите в Уестминстърското абатство излъчват много топлина и според Чърчил топлината ще направи събитието неприятно за присъстващите официални лица.
Бъкингамският дворец обаче е на обратното мнение. Новата телевизия дава възможност на целия британски народ да присъства на събитието, затова камерите трябва да работят.
В Уестминстърското абатство са 7 хиляди души. Те са монарси от цял свят и най-важните хора от света и Великобритания. Влиза Елизабет, голямата дъщеря на починалия крал Джордж VI. Очите й сияят. След малко предстои на нейната глава да бъде поставена короната на Свети Едуард, която се използва само по време на коронясването на британските монарси.
Неочаквано няколко стъпки след входа Елизабет спира. Има проблем. Килимът, който са поставили в Абатството от входа до мястото, където ще стане коронясването, не позволява плавното плъзгане на робата на престолонаследничката. Краищата на робата са с златна обковка, която се захваща в килима и затруднява движението й. Архиепископът на Кентърбъри, който води Елизабет, е объркан. Тя обаче бързо взима решение. Обръща се към архиепископът и му нарежда да продължи да я води наред.
Церемонията по коронясването е изпълнена така, както е записана в историческите книги. Когато короната на Свети Едуард е поставена на главата на новата кралица Елизабет II, всички в залата, по улиците на Лондон и по телевизорите извикват: God save the Queen! (“Господи, закриляй Кралицата!”)
В този момент Елизабет става монарх на Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Ямайка, Барбадос, Бахамите, Гренада, Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови, Тувало, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадин, Белиз, Антигуа и Барбуда и Сейнт Китс и Невис.
Повечето от изброените страни днес вече са независими държави. Елизабет II продължава обаче да е кралица на Великобритания, Канада, Нова Зеландия и глава на Общността на нациите (бившата Британска общност). Освен това, тя е монархът, който е бил най-дълго на британския престол.
