В къщата на Дикенс сте в 19-ти век

Водим ви в къщата на английския писател Чарлз Дикенс. Тя се намира на Doughty Street, чиито къщи изглеждат, както при построяването им през 18-ти век. (На Doughty Street днес се намират офисите на известна лондонска кантора, в която работи като адвокат Амал Клуни, красивата съпруга на американския актьор Джордж Клуни, затова, докато сме на улицата, се оглеждаме да я видим.)

Къщата на Дикенсови е на номер 48 и няма как да я пропуснете, тъй като тя е превърната в музей. В тази къща семейството на известния писател е живяло от март 1837 г. до декември 1839 г. Дикенсови са имали 10 деца, но по това време само три.

В пететажната къща на Дикенсови се озовавате директно в 19-ти век. Представете си, че сте поканени на обяд. Практично, трапезариите на англичаните са на приземния етаж, за да не се налага гостите да влизат в останалите помещения.

Обърнете внимание на цветовете. До ден днешен викторианските цветове се произвеждат и предпочитат от собствениците на стари къщи.

Докато гледам през прозореца, осъзнавам, че това което виждам навън днес, е същото което е виждал Дикенс някога (в случая Дикенс не е виждал колата, разбира се, но докато гледам колата, за момент се запитвм дали това може да е колата на Амал Клуни).

Типично за сградите от 19-ти век, подземният етаж е зоната на прислугата. В подземния етаж на къщата на Дикенсови е кухнята, стаята за продукти (на английски тази стая се казва the pantry) и пералнята.

Обърнете внимание на мивката. Още в 19-ти век в къщите на богатите лондончани е имало вода.

Слугите са имали таралежи в кухнята, тъй като те са се грижили да няма буболечки. Металната част, под която е таралежът, се слага пред камината в кухнята и служи за печене на месо.

В тази дупка в стената има звънец. Чрез него слугите могат да бъдат повикани от собствениците

Интересно защо по българските земи не сме виждали подобни перални в миналото. Идеята е проста - загравянето на водата става с огън, има котел за прането, както и капак, за да се затопли водата по-бързо.

На първия етаж - по-български това ще е вторият етаж, без да броим мазето - е всекидневната. В нея се сервира чай.

Това, драги читатели, е писалищната маса на Чарлз Дикенс. Догато е живял в тази къща, той написва целия роман "Оливър Туист".

Ето как е изглеждал почеркът на Дикенс.

На още по-горният етаж - четвърти - са спалните на съпрузите и спалня за гости, в която днес е леглото, на което е умрял Дикенс, и нощната му риза.

Ако искате банята ви да бъде във викториански стил, трябва да имате голяма вана в спалнята, както и слуги, които да донесат вода от кухнята.

А така са изглеждали оригиналните издания на книгите на Дикенс. През 1841 г. почти 16 милиона души от жителите на Англия и Уелс са можели да четат. Грамотни са били 67% от мъжете и 51% от жените.

Тъй като по онова време хората са имали време за четене само вечер, нужни са им били свещи. Ето два типични свещника от началото и края на 19-ти век.

На последния пети етаж са спалните на децата и на слугите.

А ето и въпрос към вас: Коя книга или филм по книга на Чарлз Дикенс сте чели или гледали? Споделете отговорите си във фейсбук страницата на нашия сайт bulgariansinlondon.com

Автор на текста и снимките: Бойко Боев



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.