Аксиния Михайлова и пейзажи, скрити в най-тъмното на вените

Аксиния Михайлова, майстор на филигранното поетично слово, довежда тази седмица Париж в Лондон! Разчитам „Търсене“ като сърдечна игра – имаме две карти в ръцете си, изходът е едновременно известен и неизвестен. За стихотворението си Аксиния Михайлова споделя: „То е вътрешен отклик на първото ми посещение в Париж, но емоцията в него може да бъде припозната за който и да е било друг град по света, непознат и споделен същевременно, който привлича неистово, но и като всичко ново предизвиква атавистичен страх у човека. Това биха могли да са и „Стамфорд Хил“ и „Голдън Грийн“! В това е обаянието и магията на поезията!“

Търсене

1. Изваждаме пейзажи, скрити в най-тъмното на вените ни и ги трупаме на масата. Така се разголват хора, които се срещат за пръв и последен път, защото са свободни от бъдеще. Изпушваме половин пакет тютюн, ровим в купчинката и броим прорасналите в душите ни кости, но не намираме думата, която сбъдва. Проломите в нас кънтят с различна дълбочина и на непонятен за кожата език.

2. После купуваме грейпфрути, дълго се лутаме из еврейския квартал, води ме за ръка, забравя ме в някоя книжарница, виж колко небе във витрината, казва, и ме притиска силно до себе си, за да не прочета в очите му думата, която сбъдва. Грейпфрутите се търкулват по паважа, такава трескавост в ръцете му, сякаш се страхува да не ме изгуби, сякаш се страхува, че може да остана.

Аксиния Михайлова

Аксиния Михайлова, поет и преводач, автор на 6 поетични книги на български език: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен вагон“ (2004), „Три сезона“ (2005), „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011), „Смяна на огледалата“ (2015) и една на френски: „Небе за изгубване“  (Галимар, 2014). През 2002 г. e сред учредителите на поетическото движение Cap à l’Est (Предмостие на Изток) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа под егидата на „Театър Молиер – Дом на поезията“, Париж. Носител на няколко национални и международни литературни награди за поезия и превод и на най-високото отличие на Република Латвия – Рицар на Ордена на Трите звезди. През 2012 г. книгата й „Разкопчаване на тялото“ е отличена с националните литературни награди: „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“. Френската й книга „Небе за изгубване“ е удостоена с най-престижната годишна награда за поезия във Франция „Аполинер 2014“. Живее и работи в София.

Снимка: Весела Кучева

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочетете също какво Аксиния Михайлова споделя за Лондон