Аксиния Михайлова: Поглед през четката на Клод Моне

"Лондон за мен е мостът Ватерло в мъгла, на зазоряване, под лъчите на слънцето, отраженията на моста Чаринг крос във водите на Темза, Уестминстърският дворец по залез, всичко това видяно през погледа и четката на Клод Моне във великолепните му импресионистични платна."

Аксиния Михайлова, поет и преводач, автор на 6 поетични книги на български език: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен вагон“ (2004), „Три сезона“ (2005), „Най-ниската част на небето“ (2008), „Разкопчаване на тялото“ (2011), „Смяна на огледалата“ (2015) и една на френски: „Небе за изгубване“  (Галимар, 2014). През 2002 г. e сред учредителите на поетическото движение Cap à l’Est (Предмостие на Изток) в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа под егидата на „Театър Молиер – Дом на поезията“, Париж. Носител на няколко национални и международни литературни награди за поезия и превод и на най-високото отличие на Република Латвия – Рицар на Ордена на Трите звезди. През 2012 г. книгата й „Разкопчаване на тялото“ е отличена с националните литературни награди: „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“. Френската й книга „Небе за изгубване“ е удостоена с най-престижната годишна награда за поезия във Франция „Аполинер 2014“. Живее и работи в София.

Аксиния Михайлова и пейзажи, скрити в най-тъмното на вените.