Александър Шурбанов и къщата на Уилям Уърдсуърт
Наскоро беше публикувана на български и на английски стихосбирка на Александър Шурбанов със странното заглавие „Предслънце“ (Foresun) – дума, която няма да откриете в нито един речник, а според автора тя изразява „предчувствие за пролет в един мразовит ден“. В книгата, която излиза в изд. Скалино, са включени стихотворения от предишните девет поетични книги на автора, публикувани между 1977 и 2011, както и непубликувани досега на български творби. В нея се намира и долното стихотворение „Неромантично посещение в къщата-музей на Уилям Уърдсуърт“, за което Александър Шурбанов споделя:
„Къщата на Уилям Уърдсуърт, на която е посветено моето стихотворение, не е в Лондон. Но Уърдсуърт е вероятно поетът, който е написал най-хубавото стихотворение за Лондон – „Съчинено на Уестминстърския мост, 3 септември 1802 г.“
Какво е останало от безсмъртния поет освен една къща, в която преди много години е вечерял с приятели и е галил жена си – една къща, обсадена сега от туристи като варварски орди, които нахлуват по стълбите, ровят се в ъглите, опипват стените – търсят нещо, отдавна разграбено – като непознатото нещо, което е покривало голия скелет на динозавъра в Кралския природонаучен музей...
Какво е останало от поета освен този стол, на който е сядал тогава, и метнатото на облегалото старомодно палто, и високата шапка, и бастуна, с който се е разхождал по брега на голямото езеро в мокрия вятър и е гледал далечните облаци и тръстиките пред краката си...
Какво е останало от поета освен очилата в онази витрина – със същите телени рамки, които са врязвали червени следи зад ушите му, но вече без погледа в тях...
И стиховете – разбира се, и стиховете.
Александър Шурбанов Из „Предслънце“ (Скалино, 2016)
An Unromantic Visit To Wordsworth's Cottage
What is left of the immortal poet except the home, in which with friends he dined many years ago and caressed his wife— the home assaulted now by tourists like hordes of barbarians, storming the stairways, rummaging in corners, fingering the walls— in search of what was stolen long ago— like the unknown stuff that once clothed the bare bones of the dinosaur in the Royal Museum of Natural History?
What is left of the poet except that chair he sat on once and the old-fashioned overcoat flung on it, and the top hat, and the walking stick, with which he used to stroll along the shore of the great lake in the damp wind, looking at faraway clouds and at the reeds near his feet?
What is left of the poet except the spectacles in the showcase— with that same wire frame that once cut red marks behind his ears but has no eyes behind them now?
And then there's his verse of course— his verse.
Translated by Don D. Wilson
“Foresun” (Scalino, 2016)
Александър Шурбанов е автор на книги с поезия и есета, както и на голям брой литературоведски изследвания, публикувани у нас и в чужбина. Преводач на английска поезия. Близо половин столетие е преподавал английска литература в Софийския университет, както и в други университети в България, Обединеното кралство и САЩ. Doctor Honoris Causa е на университетите на Кент и Съри.
Материала подготви Петя Хайнрих
Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.
Прочетете също един литературен спомен на Александър Шурбанов за Лондон – „Спомен за Бети“.
