Божана Апостолова: Как се изнизва опашката на светлината

 Стихотворения за любов и смърт е събрала Божана Апостолова в новата си книга „За теб“, посветена на съпруга й Костадин Чонов. Тя споделя, че е написала на един дъх стиховете и допълва: „България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли 2016. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката „За теб“.

Р а з г о в о р

Стоя до възглавницата му с лъжица в ръка. – Отвори уста, казвам, моля те, на болестта ти й трябва силна храна. А той, излязъл от дълбокото: – За какво ми е храна, щом синът ми е до мене?

О п а ш к а т а  н а  с в е т л и н а т а

(в отговор на Андрей Захариев)

Разбира се, че животът си има началото и края. Защо да мисли за това? Все имаше нещо да върши и почти никога не излизаше от затвора на битието. …Но веднъж… (а това беше първият път) стъпките му се загубиха в ритъма на несъответствията. И чак тогава срасналите се с бита му сетива успяха да видят как се изнизва опашката на светлината. Имаше само миг да каже „Обичам те“. Мракът вече захлупваше сърцето му. Бог го чу.

Божана Апостлова из „За теб“ (изд. „Да“, 2016)

Божана Апостолова (1945, Цар Асен, Пазарджишко) е поет, прозаик и издател.

Основател на издателство „Жанет 45“, студио за предпечат, полиграфически комбинат и на книжната борса „Жанет 2001“. Автор е на 9 стихосбирки, 3 романа и 11 книги за деца. Създател на литературния фест „Пловдив чете“ и културната инициатива „Младият Пловдив чете“. През 1994 г. учредява годишната национална награда за поезия „Иван Николов“. Живее и работи в Пловдив.

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.