Български просветители от 21 век
По случай 24 май Разходки из Лондон е в Оксфорд, за да предаде празничните чувства и мисли на две жени, чиято мисия е да представят българската култура и писменост сред българите и британците в университетския град. Валентина Александрова-Кирова и Теодора Петранова са основатели и преподаватели в българското училище в Оксфорд, открито през 2015 г.
"24-ти май за мен е свързан със спомени за ученическите шествия по площада в Пловдив," казва Теодора Петранова. "Моята баба имаше един червен гюл над входната врата и от него се правеше огромен букет, с който аз поемах към моето начално училище на булевард "Иван Вазов". Там всеки клас кичеше портретите на Кирил и Методий и на други видни книжовници и писатели - и с тях потегляхме към изходната точка на шествието. Момиченцата в бели роклички, с кордели в косите, момчетата и те издокарани, с лачени обувки... Минавахме сред кордон от възрастни, които развяваха клончета люляк и ръкопляскаха, някакви чичковци на трибуната също кимаха и ни махаха, но ние гледахме да видим в тълпата бабите си, които бършеха по някоя сълза, докато дядовците после задължително ни водеха на сладолед... Не помня нито един дъждовен 24-ти май от тези години - много слънце има в детството! Миналата година в Оксфорд за първи път празнувахме 24-ти май с децата от нашето училище "Слово" - и се опитахме да пресъздадем подобна атмосфера."
"24 май е възможност за българите във Великобритания да разкажат на британските си съседи, колеги и приятели за българската азбука и култура", смята Валентина Александрова-Кирова. "Ако искаме да ни познават във Великобритания, трябва да разказваме „кои сме ние. Наскоро си говорих с една британка – географ, която работи в едно от най-интересните места на света – отдела за стари карти в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, където се пазят безценни съкровища," разказва тя. "Дали е за учудване или не, но дори и тя, която многократно е виждала кирилицата и е работила по разчитането на стари руски карти, не знаеше почти нищо за произхода на азбуката ни."
Теодора Петранова и Валентина Александрова-Кирова сами създават възможности за представяне на българската култура на британците. Съседите на Теодора са научили за България и нейната култура на квартално парти с българско вино, което Теодора е организирала за тях. Британските приятели на дъщеря й са имали урок по правене на мартеници. Участниците в детския клуб, в който членува един от синовете на Валентина, са научили от него и майка му как православните християни празнуват Великден, какви са разликите с католическите и англикански тържества по случая и показват как се боядисват яйца. На всички членове на клуба и техните родители са получили български козунак, направен от Валентина!
"Много важно е, разбира се, КАК (акцентът е прибавен) представяме на британците своята култура.", продължава Валентина Александрова-Кирова. "Тази година за популяризиране на кирилицата учениците от българското училище в Оксфорд започнаха кампания за даряване на български книги на библиотеките в своите английски училища. Най-малкия от тримата ми сина, Мартин, ученик в 4-ти клас, пръв подари български книги в своето английско училище в центъра на Оксфорд. Заедно написахме посвещение и го прикачихме към две двуезични книги на Милена Миташова. Много важен момент беше реакцията на директорката на училището – тя подскочи от изумление и въодушевление. Каза, че ще представи книгите и посвещението пред всички ученици по време на следващото общоучилищно седмично събрание, на което се представят успехите и проблемите на децата или се говори по дадена тема. Така със сигурност 160 деца ще чуят за нашата кирилица!"
"Ако можех да поканя Кирил и Методий и техните ученици Климент Охридски, Константин Преславски, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий във Великобритания," казва Теодора Петранова. "Бих ги завела на тържествата за празника в някое българско училище в британската столица- поне 12 са вече - или в нашето училище в Оксфорд. . . Да се порадват на децата и да видят, че благодарение на техните букви, дори и зад граница, българите четат, пишат и пазят културата на народа си, и че тяхната азбука е един от най-важните обединителни елементи на българския дух, където и по света да се намери негово проявление."
"Имах прекрасна учителка по български до 7-ми клас, Екатерина Златева, в пловдивското училище "Васил Петлешков", си спомня Теодора Петранова. "Винаги елегантна и готова да ни отведе далеч от делника с разкази за писателите, които изучавахме. После в Руската гимназия имах една прекрасна учителка по руска литература, Лалка Недева, от нея колко сме научили! Миналото лято се видяхме на годишнина от завършването, и се похвалих, че сега и аз малко нещо преподавам, а тя ми каза, че си пазела мои поздравителни картички за 24-ти май до нея, които съм й пращала в студентските години... Това аз го бях забравила, но учителката ми си ги пазела! Да съм знаела да пращам повече!"
Нашата поздравителна картичка за 24-ти май до Теодора Петранова и Валентина Александрова-Кирова пише: "На прекрасните български просветители от 21 век - поклон!"
Преподавателките в Българското училище в Оксфорд: Теодора Петранова, Валентина Александрова-Кирова и Ана Йорданова.
