Българските книги говорят с гласа на майка ми
Живея извън България вече 12 години. Не планирам да се връщам в родината. Въпреки това, всяка година на 24 май имам празнично настроение.
Не са ми нужни пламенни слова, байряци или народни хора, за да чувствам празника, където и да съм по света. Така е, защото 24 май е много личен ден.
Свързвам 24 май с българските книги, а в чужбина открих, че те говорят с гласа на майка ми. Празникът на книгите е празник на майчиния ми глас.
Ето я връзката между книгите и гласа на майка ми: В чужбина човек е превъзбуден. Представете си да трябва непрестанно да сте нащрек, да се оглеждате, да търсите, да учите, да не сте сигурни дали това, което правите, е правилно и да знаете, че не може да разчитате на роднини. Възбудата в чуждата среда прилича на болестна треска.
Когато се случваше да боледувам като малък, обичах майка ми да ми чете приказки. Нейният глас ме успокояваше. Забравях за гърлото, което боли и заспивах. Често се събуждах оздравял.
В чужбина открих, че българските книги имат магическата сила да ме успокояват. В познатите думи на книгите търся гласа на майка си. Ред по ред. Търпеливо. Гласът винаги идва. После буква по буква, ред по ред, страница след страница се успокоявам. Тревогата отминава.
Пробвал съм с книги на други езици. Само тези на български говорят с майчиния ми глас.
На 24 май събирам прочетените през годината български книги от личната си библиотека и ги подарявам на българските си приятели в Лондон. Представям си как вечер четат книгите, а в небето над Лондон се чуват гласове на много майки. После тревогите изчезват.
