Георги Господинов: едно пътуващо стихотворение

Тук, в географията на стиха кръвта чертае фигура – от световния град до порцелана на мивката в училище. Можем да проследим червената нишка, която човешки и негероически свързва места. Когато преди време помолих Георги Господинов да даде стихотворение, ама да е като за Лондонските поетически разходки, той отвърна: „Пращам едно пътуващо стихотворение, започващо с града.“  А то не е за слаби капиляри.

Слаби капиляри

Кървял съм в Лондон, Ямбол и Париж, кървял съм в Истанбул като заклан, подпрян на някакъв дувар следобед, кървял съм глупаво в Манхатън от Трето авеню до Сентрал парк, затиснал ноздрите си с пръсти, преглъщах, зяпайки нагоре, кървял съм на литературно четене, във влака за Коимбра също (бе адска жега), пролял съм кръв в Нормандия без капка героизъм, в Берлин край Шпрее до театъра на Брехт съвсем по Станиславски... Кървял съм кротко всяка седмица на мивката в училище, червено върху порцеланово... Със толкова пролята кръв би трябвало да съм умрял би трябвало да съм герой, а аз – преди да ме ударят, а аз – тъй блед с памук в носа, унил трагизъм –

слаби капиляри...

Георги Господинов Из „Там, където не сме“ (Жанет 45, 2016)

Георги Господинов (1968, Ямбол) е поет, прозаик, драматург, литературен изследовател. Много от работите му са познати на международната читателска публика. Дебютният му „Естествен роман“ (1999) е преведен на 23 езика. В рецензия в Нойе Цюрихе Цайтунг за романа „Физика на тъгата“ (2012, Жанет 45) Андреас Брайтенщайн отрежда на Георги Господинов място в челната лига на най-добрите европейски писатели. Автор на стихосбирките „Лапидариум“ (1992), „Черешата на един народ“ (1996, 1998, 2003), „Писма до Гаустин“ (2003), „Балади и разпади“ (2007), „Там, където не сме“ (2016). Живее в София.

Снимка: Ели Иванова

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.

Прочетете също какво Георги Господинов казва за Лондон.