Две стихотворения от Александра Христова
Хайде да бъдем за малко несериозни в сериозното! Ето така: първото стихотворение е... медитативен плод, или деконструкция на праскова. А после задръжте дъх, пълен с удоволствието от прочетеното, и се втурнете да поливате словото в градината на втория поетико-прозаичен текст.
Александра Христова експериментира и играе в писането, напълно в духа на НО ПОЕЗИЯ; тя споделя: „Може би не бива да казвам, но написах втория текст докато бях на работа, работех с деца. Беше пролет и в двора едно момче мъкнеше кофа с дъждовна вода и ми заяви, че ще полива някакво растение. Видях, че се насочва към саксиите, в които имаше забучени всякакви други неща, но не и растения. И все пак единственото такова беше отдавна умряло. Споделих му този факт, а той възрази, че то е живо. Оставих го да прави каквото е решил.“
1.
.П.ознавах
.Р.евностен
.А.скет
.С.ключил
.К.рака
.О.коло
.В.енерините
.А.покрифи
(Публикувано в бр. 5 на НО ПОЕЗИЯ)
2.
След дъжда градинарят с бавни стъпки се отправя към дъното на градината, където в една счупена саксия стърчи малко голо дръвче. Наоколо всичко тъне в зеленина, само то не се е разлистило, защото отдавна е изсъхнало. Никой не помни от колко години то стои там, освен градинарят, защото това е неговото любимо растение. Когато е бил на 5 години, го е засадил, но то не се е хванало. Въпреки това той продължил да го полива, защото вярвал, че е живо. Бил толкова загрижен за дръвчето, че веднъж, след като валяло почти цял ден проливен дъжд и той не можел да излезе навън, едвам дочакал тревожно пред прозореца да види как никакви капки не вълнуват локвите наоколо, за да се втурне с детската си кофичка, напълнена с вода и да полее дръвчето. Мислел си, че то ще умре, ако не се грижи за него всеки ден. Трябвало да мине време, докато проумее, че дървото не е живо. Денят, в който го разбрал, бил също дъждовен. Той дълго стоял подтиснат в стаята си и от мъка този ден не отишъл да полее дръвчето. Но в същия този ден взел решението да стане най-изкусния градинар (или поне никога да не спре да обича растенията, да се грижи за тях и да не спира да ги изучава; което горе-долу е същото като да си най-изкусния в нещо). Оттогава всеки ден, дори след дъжд, той отива с детската си кофичка до дъното на градината. И прошепва, изливайки водата: "Благодаря".
(Публикувано в бр. 6 на НО ПОЕЗИЯ)
Александра Христова
Александра Христова (1988) е завършила философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Не обича биографичните бележки. Но такива апофатични изказвания не говорят много за човека. Затова ето една кратка:
Когато била малка тя обичала да казва „Първо едното и първо другото“. Сега, въпреки че вече не говори по този начин, тя все още смята горното за добра мисъл. Понякога обаче следването на тази мисъл не довежда до нищо.
Снимка: Весела Кучева
Материала подготви Петя Хайнрих
Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ
Прочетете също какво Александра Христова казва за Лондон
