Димитър Кенаров: На детето, извадено живо от разрушен блок в Сирия
Времето на политическата поезия e – днес с едно стихотворение от Димитър Кенаров, в което, насред разрухата и смъртта в сирийската пустиня, ставаме акушери на повторно раждане. Израждане из топлите още руини. Милост! Да, дори и камъкът има милост към живота.
Димитър Кенаров
На детето, извадено живо от разрушен блок в Сирия
Ръцете на спасителя ровят отчаяно в бетонната матка на блока. Майката е мъртва, но там, в процепа, мърда
бебешка глава, побеляла от прах като древната глава на Сирия, като планета в края на Млечния път.
Спасителят рови като улично куче, заровило кокал, защото не вярва в човечеството. То е неспасяемо
с геноцидните си богове и поети, които превръщат мастилото в кръв. Да вървят по дяволите боговете –
мисли си спасителят и с част от дъска опитва да разшири процепа около прашната бебешката глава.
Хватката на бетона се отпуска леко и отвътре се раздава плач. Още малко. Още малко. Бавно, постепенно,
разрушеният дом изхвърля плода си сред безкрайната сирийска пустиня. След толкова смърт и камъкът има милост.
След толкова смърт, детето е живо.
Димитър Кенаров Стихотворението е публикувано в бр. 6 на сп. НО ПОЕЗИЯ
Димитър Кенаров (1981, София) е поет и журналист. Стихосбирки: „Пътуване към кухнята“ (Жанет 45, 2001) и „Апокрифни животни“ (Жанет 45, 2010). В негов превод излиза стихосбирката на Елизабет Бишъп „Крузо в Англия“ (Стигмати, 2006).
Материала подготви Петя Хайнрих
Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.