Живка Балтаджиева и прозорецът към себе си
Български и испански са нейните само два езика в тия многоезични времена, обича да казва тя за себе си. Живка Балтаджиева е поет и преводач, пламенен популяризатор на българската поезия в Испания. За премеждията на стихотворението „Слънце“ тя разказва: „Едно от малкото спасили се стихотворения от никога непубликуваната ми (подписана за печат в „Български писател“ през 1985 г.) и завинаги изгубена книга „Чужда поема“. Финалното. Трябва да съм го писала 83 – 84-та. Чак през 2007 г. беше публикувано за първи път в книгата „Безродни митологии“, а през 2012 г. даде заглавието на първата ми издадена в Испания книжица.“
Живка Балтаджиева (София, 1947) е автор на книгите „Никога Други стихове“, „Безродни митологии“, „Дневно осветление“, „Слънчево сплитане“, публикувани в България. И на двуезичните, издадени в Испания, „Sol / Слънце“ и „Fuga a lo Real / Бягство в реалността“. Публикувала е в Испания и книгите Христо Ботев, „Поезия“; антологията „Пространства“, Блага Димитрова; „29 стихотворения“, Николай Кънчев. Нейни стихове са включени в антологии на българската, испанската и съвременната световна поезия, публикувани в различни краища на света. Доктор на филологическите науки и дългогодишен преподавател в Комплутенския университет, Мадрид. В момента води поредицата от книги Ala Este /Източно крило/ в мадридското издателство „Амаргорд“.
Снимка: Весела Кучева Материала подготви Петя Хайнрих Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. Прочете също какво Живка Балтаджиева споделя за Лондон.
