Какво ще донесе електронното гласуване на гражданите извън страната?

Деси е приятел на нашия проект Разходки из Лондон, затова я помолихме да разкаже за своите проекти и за електронното гласуване.

Десислава Христова. Сигурно сте я виждали по време на изборите в Лондон. Като доброволец тя подпомагаше организирането на изборни секции. В Лондон живее от края на 2011 година; работи основно по проекти в неправителствения сектор във Великобритания и в България. Тази година Деси се включи в Инициативен комитет Гласувай без граници в подкрепа на електронното онлайн гласуване на предстоящия референдум на 25 октомври 2015 г., когато за първи път българските граждани в чужбина ще имат право да гласуват на референдум и в секции извън посолствата и консулствата.

„Нека изборите ти отразяват твоите надежди, а не страховете ти.“ Нелсън Мандела

На 25 октомври 2015 г. сменят времето с час назад. Дали НИЕ ще успеем да преместим стрелките на времето крачка напред?

На 25 октомври ще има референдум. Предстоят и местни избори. В чужбина няма как да гласуваме за местни избори. Но за първи път можем активно и в почти 300 секции (не само в консулства и посолства) да упражним правото си на глас за един важен въпрос, който най-общо се свежда до това: искате ли да има възможност да се гласува и по интернет при бъдещи избори и референдуми? Член съм на Инициативния комитет “Гласувай без граници”, който призовава да гласуваме с ДА. Може да прочетете причините тук, както и да проследите технологическите аргументи тук и тук

Аз нямам техническо образование. Аз не съм ИТ специалист. Но СЪМ гражданин. Също така знам как се правят избори в чужбина. Знам, че е невъзможно секциите в чужбина да обхванат всички желаещи да гласуват; че каквато и кампания да се води, няма как да достигне до всички извън страната. Знам, че и този начин на организиране на секции и избори в чужбина е не само неефективен, уморителен, допотопен, скъп, но и убива всяко желание за участие. Повечето ми познати, които са били в секционни комисии някога или са участвали в организирането на избори в чужбина отказват да се подложат на това изпитание отново. Призракът на 5-6 часовите опашки броди и допълнително разколебава дори силно желаещите да заявят мнението си.

Занимавам се с организацията на избори, наблюдение и участие в секционни комисии в Лондон от 2011 г. насам и доброволно помагам на различни хора от различни места, доколкото мога. Сигурно може и повече.

Знаете ли как се организира секция в чужбина? Може и да знаете. На теория. На практика упражнението е блъскане всекидневно в дувара, който упорито се съпротивлява или тотално игнорира всякакви усилия на гражданите зад граница, които:  

Искат да гласуват. Искат да участват. Искат да бъдат чути. НИЕ СМЕ български граждани.

Да не забравяме и студентите и младите професионалисти в чужбина, които всички искаме да се върнат, но опитите да ги включим, да ги овластим по някакъв начин са нищожни.

Оказва се, че да си български гражданин в чужбина е бреме. И постепенно като си счупят главата няколко пъти, а стената не поддаде - се отказват.

А секциите никога няма да са достатъчни. По изчисления, за да се обхванат общностите трябват поне 2000 секции в света.

И да, има хора, които са изгубили интерес към това какво става в България. Но ви уверявам, че това е след като са си разбили главата в стената няколко пъти преди това.

Какво ще донесе електронното гласуване на гражданите извън страната? Електронното гласуване по интернет е протегната ръка. Начинът да се поддържа връзката с активните общности извън страната и участието им в изборния и политическия процес. Данните от гласувалите през последните години, особено на парламентарни избори показват, че когато има повече секции и достъпност, броят на гласувалите се увеличава. Давам за пример Лондон - през 2013 имаше само 2 секции и тогава гласуваха малко над 3700 български граждани; през 2014 секциите бяха 12 и тогава гласуваха над 8300. Ръстът в цяла Великобритания също е сериозен - 2013 - секциите са 11 и гласуват около 5800 гласоподаватели; 2014 - при 41 секции гласувалите са над 13 800. Подобни резултати са отчетени и в Германия, и в САЩ. И това само в рамките на една година. По-облекчените условия и по-сериозната активност и самоорганизация на общността, както студентската, така и постоянно пребиваващите, даде сериозно отражение върху крайната активност.

Това е една от причините да смятам, че електронното гласуване по интернет допълнително ще улесни и насърчи повече хора да упражнят правото си на глас.

Другата причина, поради която смятам, че електронното гласуване е крайно наложително е облекчаването на изключително тромавите и архаични процедури по организиране на секции.

И то не само извън страната. Защото по изчисления на експерта по избори в чужбина Стефан Манов, организационните разходи за един подаден глас на парламентарни избори 2014 са 10.55 лева в страната и 12.00 лева в чужбина. Хартиеното гласуване в чужбина, обаче е усложнено от трудния път на бюлетините и изискваното оборудване на секциите, намирането на подходящи помещения, плащането на скъпи наеми на много от местата, особено във Великобритания, ненавременното и неадекватно обучение на СИК (секционните избирателни комисии). Едно от най-натоварващите финансово процеса е изискването за командироване на държавни служители в СИК (около 50% от всички разходи за парламентарните избори в чужбина). Освен това, дългият път и процедура на организиране на изборите в чужбина, дори когато се откриват секции с по-малко заявления, пак не покрива равномерно общностите. Същевременно кампанията по подаване на заявления, разкриването на автоматични секции не винаги достига до всички заинтересовани, а липсата на избирателни списъци, т.е. двойното подаване на заявление - предварително и след това попълване на декларация в деня на изборите/референдум в чужбина - допълнително затруднява процеса на гласуване и мотивацията за участие.

Това създава и усложнения за функционирането на самите дипломатически мисии, които освен належащите си задачи, трябва да отделят допълнителен ресурс за организирането на изборите. А във Великобритания, например, има само едно посолство и една консулска служба.

Именно заради описания по-горе процес, предстоящият референдум е изключително важен - за запазване на жива връзка с българските общности, които имат интерес към случващото се в страната, за активното им включване в политическия процес, за легитимиране на пряката демокрация.

В момента се оказва, обаче, че единственият въпрос на референдума остана в сянката на местните избори и сметки.

Обсъждането на технологията на електронното гласуване по интернет тепърва предстои, но във времената, в които говорим за дигитална демокрация, все повече се организираме за всякакви дейности чрез интернет платформи и мрежи и търсим начини за интерактивно образование с новите технологии, електронното гласуване по интернет неминуемо е следващата крачка в прилагане на технологиите за по-лесен начин на участие и включване в политическия живот.

Ако поставим нещата в перспектива - само преди някакви си 68 години всички жени в България получават правото да гласуват. По-малко от човешки живот. Сега дори не се замисляме за това.

Правото на глас не е просто прищявка или нищонезначещо задължение. Правото на глас е свободата да избираш. Свободата да бъдеш гражданин. Казвала съм го и друг път - гражданин се става и то не с получаването на лична карта. Става се със съзнателен избор, с овластяване, с онова самоосъзнато изправяне и заявяване на позиция. С даването на глас, но не просто като задължение, а като кредит на доверие. Като обещание и отговорност към самия себе си.

И да, може системата да е счупена и компрометирана, но не всичко е изгубило смисъл. Само да се сетим как сработи преференцията на предходните избори. Ако беше напълно компрометирана преференцията никога нямаше да успее да раздвижи пластовете. Референдумът прави именно това - раздвижва пластовете. Може да е малко, може дори да не е достатъчно, но е още една стъпка към това да се изправим и да заявим смело, че сме граждани на тази страна, независимо къде се намираме и да отстояваме това право. Референдумът не е само за техническия въпрос за начина на гласуване. Независимо дали сме “за” или “против”, референдумът е средство да покажем, че сме граждани. Че имаме смелостта да участваме и да отстояваме своите права.

Завършвам с цитат от една прекрасна дама, която силно ме развълнува наскоро - Мануела Малеева: "Имаме право! Излезте да гласувате, независимо от мнението Ви! Нека да спрем с тази заучена безпомощност, безверие и страх! Имате глас! Излезте и гласувайте!”

Нека не оставаме безгласни. Нека не се лишаваме сами от правата си. Нека не ни е страх от следващата крачка. Изправянето е трудно и постепенно, но първата крачка е най-трудна. Нека на 25 октомври 2015 да излезем и да гласуваме!

Да заявим себе си и да направим още една крачка към това да сме граждани. Гласувайте!

Адресите на секциите във Великобритания, може да намерите в графиките по-долу. Изработени са от Калин Каров и Таня Симеонова.

12177100_10156149745220162_199450158_o

12171486_10156149745550162_835502979_o
12175834_10156149745120162_1349072491_o
12177090_10156149745555162_1171567823_o
Още в подкрепа на въвеждането на електронно гласуване: Интервю на Николай Стайков: Българите в чужбина печелят от въвеждането на електронно гласуване. Интервю на Десислава Христова: Електронното гласуване ще засили гласа на българите в чужбина.
  Разходки из Лондон   TWITTER | FACEBOOK | INSTAGRAM | БЮЛЕТИН | GOOGLE+| MEETUP

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.



* * *
На нашия сайт Разходки из Лондон разказваме истории за Лондон, британската култура и българи във Великобритания с вълнуващи проекти. Текстовете от сайта ни ще идват до вас, ако следвате страницата ни във Фейсбук.
* * *
Този текст, както и останалите текстове на сайта, са защитени от авторското право. Ако искате да използвате текста и снимките, трябва да поискате разрешение за това. Пишете на нашият имейл. Ние вероятно ще ви дадем разрешение, при условие, че изпълнявате правилата за цитиране на източника и авторите, съгласно българското и международно право.
За ваше удобство използваме "бисквитки". За повече информация прочетете Правилата за лични данни и бисквитки.