Лондон през очите на едно влюбено в този град момиче

"Приятелите ми категорично са ме заклеймили, мен и тази ми голяма любов, защото те не разбират какво е да се чувстваш на определено място като у дома си, без никога да си живял там.

Те смятат, че никой нормален човек не умира от желание да ходи на място, известно с лошото си време, дъжда и мъглите... /това с мъглите е мит, но как да убедиш страстните читатели на Дикенс, че мъглите над Лондон са минало и са били ефект от фабриките, изхвърлящи сажди и мръсотии във въздуха над града./

Най-голямата ми мечта беше да отида в този град. Бях се докосвала до него само чрез книгите, филмите, документалните поредици и знам, че това, което виждах и чувах, беше много близо до мен. Особено усещане, за което моите думи не стигат.

През 2010 година за първи път кацнах на Острова. Бях само за три дни и очевидно от силното вълнение, малко неща си спомням в детайли, най-силни останаха усещанията. Най-осезаемо от всичко беше чувството – Аз съм вкъщи!

Хотелът ми беше точно срещу Биг Бен. Истинска щастливка! Ходех по улиците, гледах такситата, хората, влизах в пъбовете, в магазините, не за да пазарувам, а за да усещам. Не, не ми трябваха факти, а емоции. Затова сега ще ви споделя за едно преживяване в Лондон, облечено в моите емоции, а не в туристическа справка.

Миналото лято за първи път посетих Harrods. Не съм шопинг маняк, даже изобщо. Изморявам се от безсмисленото зяпане по витрините, от тълпите хора, защото без да искам, попивам енергията им върху себе си. Често излизам със силно главоболие и това ми причинява дискомфорт. Но...... как да не посетиш Harrods. Моите приятели ми обещаха, че ако отидем там, ще ми покажат нещо, което истински ще ме развълнува! Познавайки ме, бяха абсолютно прави.

Този ден в Harrods имаше някакви огромни намаления и тълпи обезумели консуматори, грабеха каквото докопат.....не обичам подобни гледки, но целта на посещението ми беше някъде там, сред намаленията, ескалаторите, тълпата и шумът на полудели потребители.

Докато другите четяха цените, аз гледах таваните. Беше впечатляващо. Изискани полилеи, фантастични декорации. Витрините пък, бяха подредени безупречно. Но... аз чаках своята изненада.

Някъде там измежду етажите и ескалаторите най-после стигнах до нея....Ето го мястото... изглеждаше ми като олтар... Вижте го сами, как да го опиша?

Особено се почувствах. В сърцето на Лондон, в сърцето на най-известния магазин в Кралството, в една стъклена пирамида, беше събрана любовта на двама души, които нямаха шанса да бъдат заедно, или поне не на този свят. Пред тази гледка нямаше как да не се запитам - Защо? Поради кого? Колко тежка е царската корона? Колко струва богатството и славата?... Mного се е изписало по темата, няма да я коментирам.

Там пред мен, в пирамидата, стоеше чашата за вино, от която за последно е отпила Лейди Даяна преди фаталната катастрофа, погубила нея и любимия й Доди Ал Файет. Огромен пръстен, обсипан с брилянти, блестеше под чашата – годежния пръстен на принцесата. Един неизживян  живот, една неосъществена любов, един олтар, който да припомня, че всяко щастие си има цена, понякога безбожно висока ....

Това, което в този момент си помислих беше за настоящата принцеса на сърцата, херцогинята на Кеймбридж- Кейт. По една или друга случайност, същия този ден, в който посетих това място, малкият принц Джордж, внукът на Лейди Ди и наследник на Короната, навършваше 1 годинка."

Вихра Петрова е журналист, работила е основно в телевизия и малко за печатни медии, водеща на предаванията „Съпругите” по „Станция Нова” и „Споделено с Вихра”. В момента работи като ПР и се занимавам с блога си Говори с Вихра.

Ако желаете да участвате в нашите разходки из Лондон, станете член на нашата група Разходки из Лондон, където обявяваме всяко наше събитие.