Людмила Балабанова: Проливен дъжд и после бягство с книжна лодка

очакване… пясъчни замъци под проливния дъжд

waiting… sandcastles under the pelting rain

Горното двуезично хайку от Людмила Балабанова е от наскоро излязлата й книга „Роса върху бурените“ (Small Stations Press, 2016). Тя ми разказва, че често я питат какво обича повече – традиционна западна поезия или хайку. Людмила Балабанова отказва да избира между двете форми и допълва: „Това е като да работиш и в театъра, и в киното – имат нещо общо, но са и доста различни. По какво хайку се отличава от едно кратко западно стихотворение? По това, че не е прозрение, споделено от автора, а покана към читателя да постигне свое собствено прозрение.“

И за да не останем сред проливния дъжд на източното прозрение, какво ще кажете да поемем с книжната лодка на едно традиционно стихотворение?

мечтаеше да отплува мислеше за хартиена лодка (обожава всичко направено от хартия)

малка лодка като тази на Емили

…така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна…

все едно е забравила

оттогава толкова време

но как лодката да тръгне от нейния град

който няма море който няма море

Людмила Балабанова

Из „Град без море“ (Жанет 45, 2015)

Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература. Автор на осем поетически книги и на теоретичен труд върху хайку поезията („Хайку: водно конче под шапката. Силата на неизговореното“, 2012). Съставител на антологията „Огледала. 101 български хайку, избрани и редактирани от Людмила Балабанова“ (български, английски и френски), 2005.

Материала подготви Петя Хайнрих

Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ. 

Прочетете също какво Людмила Балабанова казва за Лондон